Експертът Глеб Павловски е един от най-добрите познавачи на руските властови кръгове. През 2000 г. той се присъединява към екипа на Владимир Путин, за да стане по-късно един от консултантите в Кремъл. Той заема тази позиция и през четирите години на президентството на Дмитрий Медведев. Но е изгонен през 2012 г. През тази година Путин започва да подозира Медведев в желание да остане на власт. Той иска да си върне президентското кресло и му налага да си разменят позициите. Обвинен, че е участвал в играта на Медведев, Павловски напуска двора на владетеля на Кремъл. Оттогава той се занимава с критичен анализ на Путиновите години. В интервю за авторитетното френско седмично списание Le Point "бившият сив кардинал на Путин", както наричат 68-годишния Павловски, казва, че руският президент се откъсва от страната си, позволява на обкръжението си да управлява държавните въпроси и се стреми само към едно: да се оттегли.

Le Point: Каква е Вашата прогноза за това кой ще наследи Путин?
Глеб Павловски: Путин продължава да отклонява темата за приемствеността. В действителност той иска да си тръгне и да си почине. Отегчен е. Познавам го от 20 години, никога не е бил трудолюбив, но напоследък работи все по-малко и по-малко. Проблемът е, че той е изградил система, от която зависят самият той и приближените му. Те знаят, че ако той си тръгне, губят всичко. И това ги плаши. Затова го задържат. Това обаче не пречи на Кремъл да обмисля различни сценарии.

Дали анексирането на Беларус, което би позволило създаването на нов съюз, начело на който би застанал Путин, е част от разглежданите идеи?
Това е идея, която съществува от дълго време. Има само два недостатъка. Първо, решението зависи от президента на Беларус Александър Лукашенко. Той е настроен да не затръшва вратата пред Путин, защото се нуждае от неговото енергийно финансиране, но в крайна сметка той решава. Тогава не е сигурно, че народът на Беларус е толкова лоялен, колкото Москва го представя. За да се постигне такава операция е необходимо базово съгласие на населението.

В контекста на непрекъснато отлагане на приемствеността как се вземат решенията в Кремъл?
 От 20 години Путин се опитва да се дистанцира от решенията на администрацията и правителството по темата: "Не съм аз, те са." И в това отношение нищо не се е променило, дори ако той иска да създаде впечатление на човек, който контролира ситуацията. Резултатът е, че неговото обкръжение управлява все по-голям брой въпроси, което представлява проблем с легитимността. Това не е устойчива система за управление на държавата.

Това може ли да обясни защо се случват арести като този на американския бизнесмен Майкъл Калви, докато в същото време Путин иска бизнесмените да бъдат оставени на мира?
Можем да погледнем това от този ъгъл. Давам ви друг пример. Става дума за Европейския университет в Санкт Петербург, чиято сграда предизвика апетитите на мнозина. Е, въпреки трите писмени резолюции на Путин, че не са били предприети никакви мерки срещу учреждението, сградите на университета най-накрая бяха конфискувани. От кого? Не знаем.

Как да тълкуваме ареста, преди две седмици, на бившия министър Михаил Абизов?
Може би това е преврат на силите за сигурност, които проверяват степента на техните правомощия и/или инициатива на Кремъл, която се стреми да засили популярността на Путин, като атакува корумпиран министър. Борбата с корупцията остава популярна тема в обществото. Още повече, че човекът е и в полезрението на антикорупционните кампании на противника Алексей Навални. 

Как да си обясним спада в популярността на Путин?
Пенсионната реформа отбеляза пробив. Хората могат да приемат в разумни граници влошаване на условията на живот и покупателната способност, но пенсионирането е друг въпрос. В Русия то се очаква както затворник чака освобождаването си от затвора. Увеличаването на възрастта за пенсиониране се преживява като травма. Включително и от младите хора. Но Путин не усети значението на темата. Той продължава да отрича и обвинява медиите, че го обвиняват, че не е в състояние да обясни проблемите. И ефектът се вижда в избирателните урни. Гласоподавателите вече са готови да гласуват за всеки кандидат, стига да не принадлежи на президентската партия "Единна Русия". На общинските избори в Уст-Илимск преди две седмици спечели независим кандидат.

От какво значение ще бъдат предстоящите през септември избори за губернатори?
Тези избори представляват голям риск от отхвърляне на властта. Това е причината понастоящем много губернатори да бъдат сменени. Кремъл залага на факта, че хората няма да отделят време да ги опознаят и че ще ги подкрепят, без да мислят прекалено много.

Какво означава за Путин фактът, че комик води след първия тур на президентските избори в Украйна?
Изборът на Володимир Зеленски би бил добър за Путин, защото това, което той иска първо е да има хаос в Украйна. Засега Зеленски се смята за слаб и манипулиран човек. Въпреки това Путин можеше да направи грешка в преценката, както за Тръмп, и да открие един доста неудобен Зеленски.

Каква е стратегията на Москва във Венецуела?
Там Русия губи и ще загуби много пари. Защото Мадуро никога няма да върне инвестираните суми. Във Венецуела няма руска стратегия. Ние не сме в ситуацията, в която Хрушчов контролираше Куба. Това, което е различно, е че Русия се чувства свободна и иска да действа в по собствено усмотрение. След анексирането на Крим тя смята, че може да си позволи всичко, докато няма обявена война със САЩ. Особено след като намесата й в Сирия се превърна в успех. Ако Москва успее да защити присъствието си във Венецуела с удължаването на властта на Мадуро, тогава това ще бъде нова победа срещу САЩ. Това е театър. Това е разрушителен идеализъм. Руската власт не разбира, че би имала повече тежест в международните отношения, ако не беше анексирала Крим. Путин можеше да изиграе реална посредническа роля в Украйна или дори между Европа и Съединените щати.