Сръбският режисьор бе част от международното жури на 12-ия "София филм фест". На миналогодишното издание той спечели голямата награда на фестивала за филма си "Клопка".

Това не е първото ти идване в София. Как намираш нашата столица?
Харесвам много София и я чувствам като свой дом. Тя доста прилича на Белград. Обичам София, защото мисля, че е изключително жив град. За първи път бях тук през 1991 г. и като чужденец виждам огромна промяна през последните 10 години.

По какво тя се различава от Белград?
Вие имате планини и ски курорти, а ние - две реки. Белград премина през много труден период през 90-те, а София изживя тежки години в края на миналия век. Имаме и някои общи черти в нашия балкански характер, и проблемите ни си приличат. Това не са приятни прилики, но какво може да направим.

Как се прави хубав филм със скромен бюджет?
Много важно е да имаш добър сценарий. Няколко години работихме върху сценария на филма "Клопка" - имаше повече от 10 различни варианта. Аз съм изключително прецизен във всяка стъпка при снимането и заради това имаше пауза от 6 години между първия и втория ми филм. Най-важното е да имаш добър сценарий и да си изцяло концентриран върху работата си. И още едно важно нещо - личното ти усещане за историята, героите и цялата ситуация, която искаш да опишеш.

Как ще коментираш бума на румънското кино през последните години?
Много хора са изненадани от успеха на румънските филми напоследък. Аз обаче не съм сред тях, защото смятам, че Румъния е голяма държава и голяма нация.
Те имат много сериозни културни традиции в театъра и в други изкуства. Аз определено не съм изненадан - това е процес, който е много важен и за българското, и за сръбското кино, защото успехът и големите награди не са всичко. За кинематографията най-важното е последователността.
През изминалите 6 години новите румънски кинотворци извървяха пътя от късометражните до игралните филми.

Да поговорим за филма ти "Клопка". Обществото ли е клопка за индивида или обратното?
Смятам, че през последните 20 години няма общество, което да е посветено на отделния човек. Това, което исках да покажа във филма си, е, че сръбското общество е много жестоко.
Тази история може да се случи в Сърбия, но и навсякъде другаде - една универсална история, базирана в Сърбия.

"Клопка" беше голям успех за теб. Какво планираш занапред?
Започнах работа по нов филм. Темата е близка до тази в "Клопка", но структурата и начинът на разказване са съвсем различни.
Защото аз направих 2 филма с класическа структура и смятам, че се научих да разказвам истории, сега искам да се науча да правя нещо ново.

Защо сръбските филми изобилстват от псувни?
Много е просто - това е нашият език. В реалния живот ние псуваме постоянно. Веднъж чух, че в Сърбия псувните понякога звучат като поезия и може би само в Унгария те са издигнати в по-голям култ. Това е обикновеният, нормалният език в Сърбия.

Как реши да се посветиш на киното?
Като малък исках да стана футболист, но нямах талант, а и бях доста бавен. След това имах пънк група, но дори за такава музика пеех ужасно. Замислих се какво мога да бъда без никакъв талант и реших да правя филми.
Талантът на кинотворците е да умеят да работят с други талантливи хора. Твоята роля е като на треньор, интересно е. Всъщност баща ми беше режисьор и аз доста съм повлиян от него.
Беше нормално да се захвана с кино - вкъщи всички говореха само за филми и от ранна възраст знаех, че ще стана режисьор.

Как ще коментираш политическата ситуация в Сърбия през последните 20 години?
Това е дълга история, но ще кажа само за последната година. Ситуацията е тежка, защото имаме много лоши политици. Те въобще не разбират какво се случва по света и как стават нещата.
В момента имаме голям проблем с независимостта на Косово. Никой в Сърбия не я приема, но ние загубихме Косово още през 1999 г. - това е реалността, която трябва да приемем. Косово е част от сръбската държава, но сега обстоятелствата са напълно различни. Сръбските политици водеха погрешна политика по отношение на Косово през последните 20 години. Сега Косово е независимо и като общество ние трябва да помогнем на сърбите там. Историята е приключена - Косово никога няма да бъде част от Сърбия отново.
В момента правителството е в оставка и се надявам, че, както на последните президентски избори, повече от половината от населението на Сърбия ще отиде да гласува за проевропейски кандидат, какъвто е президентът Тадич.
Но е много сложно - у нас винаги всичко е разделено 50 на 50. През цялото време сме в някаква шизофренична ситуация, защото постоянно сме подложени на огромен стрес, че може би радикалите ще победят и ще тръгнем отново в грешната посока. Животът в Сърбия е много стресиращ и за това са виновни главно политиците.

Как се отразяват всички тези събития на сръбското кино?
Дават ни много добри теми. Смятам, че положителното нещо при сръбското кино е добрата традиция. Хората у нас обичат да гледат сръбски филми и всяка година на първите няколко места в бокс офиса са наши филми.
Най-тежкият период за сръбското кино беше през 90-те, когато нямаше никаква подкрепа от страна на правителството. То беше в голяма криза, но въпреки това оцеля. Сега сме свидетели на нова вълна в сръбското кино - филми като "Tomorrow morning", моя - "Клопка", "Хъдърсфийлд" на Иван Живкович, "Любов и други престъпления" на Стефан Арсениевич.
Имаме млади режисьори със специфичен авторски почерк, които искат да говорят за социалните проблеми. Мисля, че в момента сръбското кино е на прав път.