Славчо Нейков: Ако отнемат лиценза на ЕРП-тата, трябва да отнемат и на НЕК

Енергийният експерт Славчо Нейков

Смятате ли, че има някакво основание, за да се отнемат лицензите на трите електроразпределителни оператора - ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про?
Не мога да дам еднозначен отговор на конкретния въпрос, защото такъв предполага достъп до цялата информация по случая, в т.ч. и обменената кореспонденция между ДКЕВР и съответните дружества. Не се изявявам като адвокат нито на дружествата, нито на ДКЕВР - затова и разсъжденията ми са от по-общ характер.
На първо място нека да припомним, че процедурата не е приключила - ЕРП имат възможност да представят своите писмени становища, а ДКЕВР има пред себе си открито заседание през следващата седмица - при това не е казано, че ДКЕВР трябва да вземе решение точно на това заседание т.е. може да се наложи събиране и анализ на допълнителна информация. Така че надявам се, нищо да не е предрешено.
На второ място бих искал да посоча някои формални аспекти, свързани със случая, които според мен са особено интересни. В официалното си съобщение за  стартиране на процедурата по отнемане на лицензии ДКЕВР се позовава на чл.59 ал.1 т.2 от Закона за енергетиката, който текст е свързан със случаи, в които "лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по издадената лицензия". От това съобщение, публикувано на уебстраницата на ДКЕВР става ясно, че нарушението е свързано с неплащане на претендирани от НЕК суми. Тези суми са конкретно споменати, като изрично е указано, че това е по данни от НЕК.
Явно ДКЕВР има някакво много сериозно основание да приеме твърденията на НЕК за верни, за да мотивира едно толкова сериозна стъпка, а именно да започне процедура по отнемане на лицензии, именно с тези твърдения. Да припомня обаче, че и ЕРП-та (ЧЕЗ Електро България и ЕВН Електроснабдяване със сигурност) изразиха публично своята позиция, че търсят прихващане на свои вземания от НЕК.
На трето място бих искал да подчертая един друг факт, свързан с НЕК и взаимоотношенията й с ДКЕВР.
Аз не видях никъде да се оспорва, че и НЕК дължи големи парични суми на ЕРП, а в съобщението на ДКЕВР това дори не е споменато. Прихващане на насрещни вземания е утвърден правен способ и използването му между две търговски дружества е напълно нормално. Радвам се, че и председателят на ДКЕВР потвърди по-рано в медиите, че става дума за търговски взаимоотношения между НЕК и ЕРП-та.
Законът изрично задължава ДКЕВР да третира равнопоставено енергийните предприятия. Ето защо поведението на НЕК спрямо ЕРП-та т.е. неплащането към тях също следва да бъде анализирано през призмата на това, което ДКЕВР твърди, че ЕРП причиняват на НЕК, а именно "лишаване от необходими парични средства за осъществяване на лицензионна дейност".
На тази база, моето лично мнение е, че ако основанието за стартиране на процедурата по отнемане на лицензия спрямо ЕРП е свързана с визираното неплащане на задължения към НЕК - така, както е посочено в цитираното по-горе официално съобщение - то отнемането на лицензия ще бъде много спорно предвид явния търговски характер на взаимоотношенията. Ако все пак ДКЕВР прецени, че трябва да предприеме такава стъпка, то логично е същите действия по отнемане на лицензия да да бъдат предприети толкова бързо и спрямо НЕК, защото със сигурност неплащане на съответните дължими средства от НЕК към ЕРП ги лишава от необходими парични снредства за осъществяване на лицензионна дейност.  И ако според ДКЕВР с неплащането от страна на ЕРП към НЕК "реално е застрашена сигурността на доставките в енергийната система", то и с неплащането от НЕК към ЕРП реално се застрашава обезпечаване на сигурното снабдяване за крайните потребители.
Аз смятам обаче, че както юридическият, така и фактическият разум ще надделеят в случая и всички участници в него ще намерят сили за конструктивно поведение. Подчертавам това, защото според мен на никого не му е ясно дори това какво точно би станало в първия ден след отнемане на лицензиите - чухме вече, че се назначава особен управител, но това е израз само на формалната страна на нещата. От една страна, както казах, ДКЕВР все още не се е произнесла с решение за отнемане на лицензии, а от друга - ако това стане, със сигурност ще има атакуване на решенията й пред съда. Така че като цяло темата с особения управител е толкова абстрактна към момента, че дори не си струва да се анализира - пак повтарям - убеден съм, че разумът ще надделее.

Трябва ли НЕК да плаща на електро разпределителните дружества?
За да функционира нормално енергийната система, всички които осъществяват дейност в нейните рамки, трябва да получат дължимите им суми съобразно установените правила. НЕК не прави никакво изключение.

Ще се оправи ли финансовото състояние на НЕК, ако електроразпределителните оператори разплатят въпросните 350 милиона лева, въпросът за които беше повдигнат толкова категорично от министър Драгомир Стойнев?
Ще отговоря на въпроса Ви, но ще започна с това, че акцентът следва да е не само върху финансовото състояние на НЕК, а върху икономическата жизнеспособност на отрасъла.
Вече имах възможност да споделя, че вторачването в тези 350 милиона, претендирани от НЕК към електроразпределителните предприятия, е акцент, който отразява само част от натрупаните проблеми. 350 милиона лева е сериозна сума като номинал, но съотнесена към натрупаните вътре в енергийната система задължения е относително малка.
Със сигурност зная, че сумата от 350 милиона лева няма да реши финансовите проблеми на НЕК, а може само да ги закърпи за известно време.
Всъщност, основният проблем в икономически план се отнася не само до НЕК и се корени в посочените по-горе големи задължения и респективно в декапитализацията на енергийните дружества. За съжаление, причините за това избуяха в последните пет-шест години и варират от лошо стратегическо планиране до грешни или неясни регулаторни решения. Друг важен фактор е свързан с целенасоченото използване на енергийния сектор за социални нужди още от началото на прехода - та и до днес. Това обаче е много голяма тема и заслужава отделно внимание.
Разбира се, има и други причини, довели до това състояние на енергетиката - те по принцип са известни, но нека спомена някои от тях: неясна, а понякога и много колеблива политика по отношение изграждането на стратегически мощности, свързана с огромни разходи; липса на адекватна институционална и кадрова политика; пасивност на страната ни при формиране енергийната политика на Европейския Съюз, съчетана с последваща невъзможност за изпълнение на вече възникнали задължения и др.

Има ли фактори, които да имат интерес да се дестабилизира българската енергетика?
Ако разбирам правилно въпроса Ви, той има силно политическо измерение, а аз не правя политически коментари. Все пак бих казал, че ако има някой, който иска да дестабилизира българската енергетика, за което има и много варианти, то компетентните държавни институции следва да предприемат необходимите мерки.

Като виждаме финансовото състояние на НЕК и останалите дружества в БЕХ, смятате ли, че държавата се е държала като добър стопанин в енергетиката?
Въпросът Ви е многопластов, тъй като съществена част от активите в енергетиката вече не е държавна. Нека не забравяме, че освен електроенергийният сектор, който е модерната тема към днешната дата, съществуват дейности и активи още в областта на природния газ, топлофикацията, нефта. Съществуват и подсекторни деления - ядрена енергетика, ВЕЦ, ВЕИ и др. От гледна точка на ролята на държавата също има многопластовост.
Сигурно в миналото са допускани грешки, както грешки се допускат и сега. Така че безспорно държавата е могла да бъде по-добър стопанин. За съжаление грешките в енергетиката имат огромна цена.
В областта на енергетиката за ролята на държавата не следва да се говори само в минало време. Тя има и още дълго време ще има много важни функции - със сигурност редица дейности ще останат под държавен контрол и редица активи ще останат държавна собственост, а и винаги стои изключително важната задача за стратегическото планиране, а също и за регулирането, което безусловно е държавен приоритет.
Това, което за мен е важно, е по-скоро какво ще се прави оттук нататък, а ролята на държавата в това отношение е водеща. Тя е свързана както със създаването на адекватна стратегическа и нормативна рамка, така и с оперативните контролни функции, които освен чисто енергийни, имат много други измерения - финансови, такива, свързани с опазване на околната среда и др. Преди всичко обаче за мен е необходимо да се установи ясно съществуващото състояние на енергийния сектор, за да може на тази база да се обсъдят по-нататъшни мерки.

Смятате ли, че ДКЕВР си върши работата професионално, независимо и не е политически ангажирана?
Преди да Ви отговоря, ще направя уговорката, че не визирам който и да е конкретен състав на ДКЕВР, чийто член съм бил и аз самият, а говоря по принцип за институцията.
За съжаление, до този момент от създаването си през 1999 г., ДКЕВР е третирана основно през политическата призма. Причините за това са много, но основната е, че в енергетиката става дума за дейности, които касаят всички граждани индивидуално и икономиката на страната като цяло - поради тази причина стремежът на политиците да овладеят и контролират оперативно всички институции, които имат отношение към сектора, не само е разбираем, но и този контрол е факт. А по закон контролът над ДКЕВР е съдебен, а не политически.
Допълнително, това е секторът, който генерира огромен финансов ресурс, чийто контрол е сигурно мечта на всяка политическа сила.
Поради тези причини и стремежът за влияние върху органа, призван да създава условия за оптималното финансовото развитие на сектора, какъвто е ДКЕВР, е изключително силен.
Ето защо и политиците не желаят с лека ръка да се разделят с тези възможности за контрол - така, вместо членовете на ДКЕВР да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство в Парламента (както напр. се избира главният съдебен инспектор), те оставят назначаването им на Министерския съвет.
При това на мен не ми е известен случай досега, когато изборът на членове на ДКЕВР да е бил мотивиран с публично защитена концепция, с конкуренция между няколко кандидата и т.н. Приказките за прозрачност и експертност много често си остават само в политическите платформи.
Оттук до редовните смени на комисари и особено на председатели на ДКЕВР няма и една крачка. Затова се нагледахме и на какви ли не чудесии. Като към това се добави и нестабилността в администрацията, която обслужва ДКЕВР, констатирана и в специален доклад на Сметната палата, условията за неефективност на Комисията, както и за често специфична мотивираност на някои нейни решения, за съжаление са налице.

Съгласен ли сте с широко дискутираната през последните дни позиция, че трябва да се предвидят социални помощи за заплащане на разходите за ток на социално слабите граждани, а цените да са такива, че да осигуряват енергийната сигурност на страната?
Няма да се уморя да повтарям, че енергийният сектор не следва да бъде третиран като сектор за решаване на социални проблеми. Законът изрично предвижда принципите на ценово регулиране - водещите правила в това отношение са, че цените следва да са функция от направените разходи, като се гарантира и съответна икономически обоснована норма на възвращаемост на капитала. С други думи, енергийният сектор следва да се ръководи от икономически, а не от социални принципи на развитие.
Неспазването на този базов подход води до икономически изкривявания, затрудняване на инвестиционния процес, а това от своя страна води до сериозно застрашаване на енергийната сигурност в цялото й многообразие.
Ето защо всяко решение (в широк смисъл на това понятие) на съответните държавни институции, което се отнася до енергийния сектор, трябва да има ясна, видима и доказуема икономическа логика и обоснованост. А за съжаление липсата на мотивираност и липсата на прозрачност са често срещани пороци.
Въпросът за социалното подпомагане на енергийно бедните обаче е от изключителна важност и вече има установена през годините практика в това отношение. Важното обаче е социалното подпомагане да касае само тези, които действително имат нужда по предварително установени за това критерии.

Застрашава ли поведението на ДКЕВР енергийната сигурност на България?
Отново отговарям по принцип без да визирам конкретен състав на ДКЕВР.
Би било пресилено само ДКЕВР да се натовари с отговорността за енергийната сигурност на страната.
Поведението на ДКЕВР обаче като икономическа и юридическа обоснованост на решенията й е ключов фактор за развитието на енергийния пазар и за стабилността на енергийната система. Комисията е стожерът на пазара и може да го съхрани и развива само ако не се обезличава, поставяйки се в услуга на силните на деня и на временни конюнктурни съображения, а се ръководи от закона и отчита интересите на всички участници на пазара - независимо дали става дума за държавни или частни дружества или за гражданите като крайни потребители.