Политическият анализатор Станислав Тарасов пред news.bg

Как оценявате резултатите от парламентарните избори в Република Турция?
Вече могат да се направят определени изводи. Макар че управляващата Партия на Справедливостта и Развитието (ПРС) победи на изборите, може да се каже, че чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Президентът Ердоган водеше избирателна кампания, в която звучеше тезата за референдум (в случай на победа на ПРС) за нов вариант на Конституцията, в който се предлага преход от парламентарна република към президентска. За целта бяха нужни 60 % от местата в Меджлиса, или 330 мандата. ПСР спечели само 255 мандата. Целта не е достигната.

Коя е най-голямата изненада на тези избори?
Смяташе се, че основната борба ще бъде между ПСР и Народно-Републиканската Партия (НРП). Като цяло, беше така. Много добре обаче се представи и Партията на Националистическото Действие (ПНД) и най-важното - в Меджлиса влезе и прокюрдската Демократична Партия на Народите (ДПН), която развали схемата на това крило на управляващата партия, което се оглавява от Ахмед Давутоглу. Той вече има проблем с формирането на бъдещото правителство, което явно ще бъде коалиционно.
Няма никакви гаранции, че той ще съхрани министър-председателския пост. Новото правителство ще бъде лишено от възможността да осъществява еднопартийна вътрешна и външна политика. Всичко зависи от това, с кого ПСР ще пожелае, или ще бъде принудена да влезе в коалиция: малко вероятно е това да бъдат НРП, или ДПН. Конфронтацията с тях е изключително остра практически по всички проблеми на вътрешната и външната политика.

Как Реджеп Тайип Ердоган допусна пробива на прокюрдската ДПН?
По-рано ПСР инициира така наречения „Демократичен пакет" за решаване на кюрдския въпрос и спечели подкрепата на кюрдите и на регионалните, и на президентските избори. Затова, изглежда загадъчно изявлението на Ердоган, че „в Турция не съществува кюрдски въпрос". Именно тази негова позиция помогна на ДПН да премине 10%-та бариера и да получи депутатски мандати.
Ако ДПН не беше попаднала в Меджлиса, нейните гласове щяха да се разпределят по равно между влезлите партии. И най-голямата част щеше да остане за ПСР, която щеше да получи допълнително около 50 мандата и да си гарантира парламентарното мнозинство. Тук е и главната интрига: от загубата на ДПН щеше да спечели най-вече ПСР и по-точно лидерът на партията и министър-председател Ахмед Давутоглу.
Лидерът на ДПН Селаххатин Демирташ вече заяви, че не изключва възможността за парламентарна коалиция с НРП, но не и с ПСР. Макар че и такава коалиция изглежда неустойчива. Накрая може да се случи така, че формираното, на основата на вътрешни компромиси, правителство да не получи вот на доверие от депутатите.
От това ще се възползва президентът Ердоган и ще разпусне Меджлиса, обявявайки предсрочни избори. Тогава цялата власт ще бъде в неговите и на администрацията му ръце, защото правителството ще бъде временно. И така ще бъде до новите избори, които могат да се отлагат по различни причини.

Ще доведе ли концентрацията на властта в ръцете на президента до някакви сериозни последствия за турската политическа система?
При това положение, президентската система ще бъде въведена „де факто". А това ще означава начало на дълбока политическа криза. Страната ще влезе в период на постоянни политически кризи, което в създалите се вътрешни и външни условия за Турция е крайно нежелателно.
Ахмед Давутоглу също заяви, че не подкрепя идеята за коалиционно правителство. Тази позиция среща широка подкрепа в експертната общност. Главните събития в Турция тепърва предстоят.