Намирането неотдавна на зъб на предчовек край Чирпан и преди това на челюст край Атина разтърси научните среди. Защото става въпрос за предтеча на съвременния човек, най-старият сред известните на науката до този момент. Учените го нарекоха грекопитек.

Сега проф. Спасов ще търси други, неоспорими доказателства за това, че той е най-ранният предчовек. Както и че предчовеците (хоминините) произлизат не от екваториална Африка, а от източното Средиземноморие. Това ще е възможно, когато бъдат открити повече кости от древния ни прародител. Проф. Спасов ръководи международния екип на изследователите на грекопитека, съвместно с проф. Мадлен Бьоме от Центъра за изследване на човешката еволюция в Тюбингенския университет в Германия.

Находката от Чирпан, както и челюстта, намерена в Гърция, могат радикално да променят досегашните представи за появата на предшествениците на човека. Останките са по-стари от откритите в Африка предчовеци и намирането на нови кости би означавало, че не Африка е родината на човешката еволюционна линия, а Балканите и цялото Източно Средиземноморие.

Това, което е очевидно от намерените останки в находището край Чирпан, е, че по нашите земи, покрити със савани, подобно на днешна Африка, преди малко повече от 7 млн. години, са скитали маймуни, антилопи, жирафи, древните коне - хипариони. И сред тях е живеел и грекопитекът, най-вероятният първи представител на човешката еволюционна линия, изправен вече на два крака.

Интервю с проф. Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей

Съзнавате ли, че откритието за първия предчовек от Балканите е едно земетресение за стереотипите на научната общност, изследваща произхода на човека?
Грекопитекът (Graecopithecus - наречен така, защото първата находка е открита в Гърция), намерен близо до Атина, край Пиргос, както и този край Чирпан - според нашата теза е първият хоминин, т.е. първият представител на еволюционната линия водеща към Homo sapiens.

Заедно с всички мои колеги, с които подготвихме публикацията за грекопитека, съзнавахме, че тя ще доведе до трус в средите на специалистите в областта на палеоантропологията. Така се и случи: и двете ни публикации по този въпрос в международното научно списание Plos One бяха отразени от основните медии в цял свят - от Австралия до Канада.

Не всички наши колеги в световната научна общност обаче са на мнение, че ние сме непременно прави. Една такава реакция е напълно очаквана, защото новата гледна точка е драстично различна от традиционното мнение, което съществува по този въпрос от десетилетия. Има колеги, които с основание казват: "Да, това е възможно, но..." - и имат някакви аргументи, с които показват, че не всичко е ясно. Ние самите никъде не казваме категорично " да, това е абсолютно сигурно за нас", макар че сме представили множество научни аргументи в подкрепа на нашата хипотеза. Но има и колеги, които отричат нашата теза, не заради това че в нея има някакви слабости, а защото на тях не им се иска това да е вярно.

Представете си, ако вие и вашите екипи сте хвърлили многогодишни усилия и средства в Централна или в Източна Африка. И че досега сте смятали, че има една-единствена възможност - екваториално-африкански произход на първите и следващите стъпки към човека. И тогава няма да ви е много приятно, че изведнъж възниква една алтернативна хипотеза, която има своите солидни аргументи. Ние не казваме, че оттук нататък всичко свързано с човека е тръгнало от Източното Средиземноморие. Ние смятаме само, че първите стъпки на предчовеците тръгват от тази част на Средиземноморието. Защото най-старите следи от тях са намерени в Гърция и България - неразделна част от областта на Източното Средиземноморие със сходни географски и климатични условия. Но все пак Източното Средиземноморие е една немалка ивица суша, която стига и до Египет, т.е. в него е включена частично и Африка.

Това се все древни земи. Виждате ли успоредица между разкритията за първите цивилизации между Иран, Балканите и Египет - като тракийска, персийска, египетска, и намирането на първия предчовек именно тук?
Върху този въпрос може много да се размишлява. Защото само две седмици след нашето откритие, което беше сензация в средите на палеоантрополозите, дойде още една сензация. Екип, воден от френски учени в Мароко (северозападна Африка) показа, че първите известни представители на нашия вид Homo sapiens са не на 200 000 години, както се смяташе досега, а са на цели 300 000 години.

И още тогава, когато получих публикуваната ни статия от Мадлен Бьоме, с която заедно оглавихме нашия екип за грекопитека, написах на колегите от изследователската ни група: "Както виждаме, Средиземноморието е особено важно от гледна точка на произхода на човека и човечеството. Може би не само първите стъпки - тези на грекопитека, тръгват оттук. Както виждаме, вероятно и първите човеци в тесен смисъл тръгват от Средиземноморието - извод, към който навежда откритието в Мароко. И, разбира се, първите човешки цивилизации са също от района на Средиземноморието - Източното средиземноморие.

Можем ли във връзка с това да прогнозираме - биха ли могли следващи открития да изместят времето за възникване на предчовека или човешката еволюция значително по-назад?
Работейки като палеонтолог вече цял живот, както и като палеоантрополог, виждам, че всичко, което беше определяно, когато бях студент, за най-древно, се оказа отдавна надминато. С развитие на научните знания и подходите, с които намираме новото, ние навлизаме все по-дълбоко в нещата и старите дати действително биват надминати. Някога се смяташе, че човешкият род е на около милион и половина години; после стана на над два милиона; сега е почти на три милиона години. Така че допускам, че е напълно възможно.

Как си представяте този грекопитек - с какво се е занимавал, с какво се е хранил, как е живеел?
Аз помолих двама художници да подготвят рисунки-възстановки на грегопитека. Едната е на моя бивш ученик Велизар Симеоновски, който е един от водещите художници-реставратори на древния свят и животни. Той живее в Чикаго и е асоцииран към Чикагския музей по естествена история, както и към нашия. Неговата картина отразява достатъчно точно знанията за тогавашната природната обстановка. А двете същества са сложени малко условно, защото нямаме конкретни данни за тялото на грекопитека. Има още една рисунка - на лицето на грекопитека, направена от моя колега, зоолог и художник Асен Игнатов. Не мога да кажа, че тази възстановка е 100% научна, но основавайки се на други древни и съвременни хоминиди, за чиито лица и черепи имаме много повече данни, можем да допуснем, че приблизително така е изглеждал. Макар, че нямаме данни за скелета, ние допускаме, че грекопитекът е бил двуног, и най-малкото вече се е опитвал да ходи на два крака, защото това е характеристика на хоминините. След като има зъбната характеристика на хоминините и го смятаме за такъв, трябва да предположим, че има всички основни техни качества.

Някои антрополози се опитаха да оборят широко разпространената теза, че откритите пространства са причината за изправянето на човека на два крака. Те си представят екваториална Африка отпреди 7-6 млн. години и затова обясняват, че не е нужно предчовеците да са живели в открита савана, за да се изправят. Въпреки това аз продължавам да мисля, че по-старата теза - тази, според която двуногостта е свързана с разширяващите се открити пространства на саваните, е по-вярната. Защото виждаме, че всички гръбначни животни, които живеят в открити пространства, стават в една или друга степен двуноги. Такива са дори някои гущери, когато трябва да тичат, такива са щраусите. Същото се случва и с гризачите като лалугера имармота, които се изправят на два крака, за да се огледат, както и дебнещите ги хищници, като степния пор. Така че, вероятно това се е случило и с първите предхора - те придобиват предимство при ориентация, когато се изправят. А придвижването на два крака е същевременно щадящ енергията подход.

На нас много ни се иска бъдещите открития, свързани с грекопитека, да бъдат части от череп или дори, ако би било възможно, цял скелет. Но поне части от предни и задни крайници, които могат да ни дадат повече информация - като бедро, тазова кост, фаланги на пръстите, раменна или лъчева кости.

Какво друго открихте при последното изследване на находището край Чирпан през юни тази година?
Намерихме много типично саванни животни като газели и други антилопи, останки от маймуната мезопитек, кости от трипръстите древни коне хипариони и от жирафи. Но за съжаление още не попадаме на други части от хоминина. Въпреки че имам нещо "скрито в ръкава", но още не съм сигурен...

Могат ли общите изследвания върху грекопитека да дадат още един повод за разбирателство между Гърция, Македония, България и останалите страни на Балканите, освен темата за общото членство в ЕС?
Хубавото е, че за България в момента се чу в цял свят, и то чрез наука. Това се случва много рядко. Не мога да гарантирам, че грекопитекът ще сплоти балканските народи. Но ми се иска да вярвам, че действително бъдещите съвместни научни изследвания ще бъдат също една "тухла" в една нова постройка на разбирателство на Балканите. Защото ние винаги сме били много близко по манталитет, а сме водили толкова много войни помежду си, може би не само защото сме съседи, но и защото сме близки.

Впрочем през септември планирам разкопки в Македония. Надявам се да намеря нашето същество - хоминина, в находището, което ще посетим там. Защото това палеонтологическо находище би трябвало (според досегашните открития) да е на възраст, отговаряща на тази на известните две находища на грекопитека от Гърция и България. Залагам на това разкопките в Македония да бъдат един полезен ход не само заради находките, които ще намерим, но и заради перспективата тези разкопки да се превърнат в нова научна и културна връзка. А на нас ни трябва точно това в днешното разбунено и тревожно време. В много тясно сътрудничество сме и с колегите от Гърция, които ще организират нови разкопки.

Откъде идва името на новооткритото същество - грекопитекус фрайберги? Не е ли зъбът от Чирпан по-ранен от челюстта, намерена близо до Атина?
Зъбът от Азмака край Чирпан е малко по-ранен по възраст, но не и по времето на неговото откриване. Нас българите малко ни огорчава, че името на новооткрития хоминин не е свързано с България, но това си има своите исторически предпоставки. Първата останка, наречена по-късно грекопитек, е намерена на юг от Атина край Пиргос Василисис по време на Втората световна война. Един немски офицер и геолог, Фон Фрайберг, който е трябвало да прави погреби за немската армия край Атина през 1944 година, вижда костите, прави геоложко изследване и пише първата публикация. Тогава той решава, че това което е намерил, е маймуната мезопитек. Но през 1972 година маститият немски учен Фон Кьонингсвалд успява да установи, въпреки лошото състояние на намерената челюст, че тя е на представител на човешкото семейство. И тогава той дава името на новоописания вид, според научните правила - грекопитекус, защото е намерен в Гърция. Предчовекът от Чирпан, макар че е намерен по-късно, е по-стар с около 60 000 години. Смятаме, че това е най-старата находка на предчовек (представител на хоминините) в света.

Интервюто взе Снежана Бесарабова