Професор Виолета Талович* е убедена, че разколът между Черна гора и Сърбия не може да бъде дълготраен, както това не може да се случи за дълго време и между Украйна и Русия. За обръщането на сръбските учени към руските им колеги, за сръбската политика и новите президенти в България и Молдова и ситуацията в Македония Виолета Талович в интервю за Георги Коларов след участието им в Х Конвент на Руската асоциация за международни изследвания (РАМИ) през декември месец в Москва.

Какво Ви доведе на Х Конвент на РАМИ в МГИМО?
Имах честта и удоволствието да бъда единственият представител на Сърбия на тази голяма международна конференция. Поканата получих от колегите ми от Университета в Симферопол, преди всичко от завеждащата катедра «Социология» Татьяна Сенюшкина, с която се запознах преди 2 години в Крим. Непосредствено след референдума, в резултат на който, като израз на волята на народа, Република Крим се завърна в Руската федерация, прочетох там курс лекции на тема «Глобална геополитическа архитектура». От тогава насам активно следя развитието на ситуацията в тази част на света. В резултат подготвих изнесения на Конвента доклад за обществената дипломация, като единствено решение на проблемите в света, възникнали след завръщането на Крим в Русия.

Не се ли опасявате, че в Белград проевропейските учени и политици ще критикуват Вас, Вашия факултет и Университет за развитието на връзките с Русия, конкретно с МГИМО и с руските учени?
Истинският учен, който се е посветил на науката и на изследването на определени аспекти на действителността, не се плаши от никакви препятствия. Ако се плаши, няма да има наука - в такъв случай няма да има правдиво отражение на действителността. Затова участието в научния дискурс на Русия, сътрудничеството с МГИМО и руските учени могат значително да допринесат за развитието на социалните и хуманитарни науки в Сърбия. А така също и за сръбското обществено мнение. За съжаление, прозападните политици и прозападните лобисти в Сърбия защитават само личния си интерес и интереса на Запада. Те пренебрегват интереса на Сърбия и интереса на науката в Сърбия. Между другото, за щастие през последните години сръбските граждани, в това число и учените, започнаха да разбират, че интересът на Запада не е интерес на Сърбия. В тази връзка увеличава се броят на учените в Сърбия, които се интересуват от достиженията и резултатите на учените в Русия. Уверена съм, че в следващите години ще има все повече сръбски учени, които ще търсят сътрудничество с руските учени.

Как оценявате новия, проевропейски вектор във външната политика на Сърбия, на фона на варварските натовски бомбардировки на сръбската територия през пролетта на 1999г.?
Голям дял от сръбският елит все още мисли, че в Сърбия може да се живее така, както се живее на Запад. Тази мечта не е толкова вредна. По-вредно е обаче мнението на тази част от елита, че това може да се постигне, ако се защитават безусловно политическите, икономическите и военните интереси на западните страни. Освен това политическият елит в Сърбия, а видимо и в много източноевропейски страни, не уважава научните резултати и не схваща реалните отношения в света. Политическият елит най-малкото не разбира, че международната ситуация в света се промени. Светът вече не е монополярен. Мощта на западните страни отслабва, а на други държави нараства. Русия, Китай, Индия, Иран със своето развитие на само стават икономически конкуренти на Запада, но също и политически, и в сферата на сигурността. И за свое щастие Сърбия се устреми към нарастващо сътрудничество с тези държави, преди всичко с Русия и Китай. То дава надежда на гражданите на Сърбия за следващите години да очакват по-нататъшно укрепване на взаимодействието в икономиката, политиката и в сферата на сигурността. Сръбските граждани също очакват, че политическият елит няма да може да подчини Сърбия на западните интереси.

Окончателен ли е разломът между Сърбия и Черна Гора, в които (също, както в България и Македония) живее един и същ народ, говори един и същ език, изповядва една и съща вяра?
Черна Гора е пример за това каква власт Западът очаква да се установи и в Сърбия. Това е власт, която на 100% изпълнява командите от Запада. Тя прекъсна вековните връзки на Черна Гора с Русия. По този начин част от черногорският елит се старае да изгради изкуствена идентичност на черногорците. Според много аналитици тази хибридна идентичност се основава на отричане на изтинската идентичност на черногорците, тоест на сръбството. Нещо подобно се случва и в Украйна, където опора на властта е криминалната престъпност и държането на гражданите в страх и забрани. Междувременно, отношенията в света се промениха и властта в Украйна ще има все по-малко възможности да се задържи в бъдеще.
Уверена съм, че разколът между Черна Гора (която има легитимното право сама да избира геополитическата си ориентация) и Сърбия не може да бъде дълготраен. Както не може да бъде дълготраен и разколът между Украйна и Русия.

Готова ли сте да анализирате по-нататъшното развитие на кризата в Украйна?
Анализирайки кризата в Украйна, която се развива по кървавия сценарий на част от великите сили, трябва да се отбележи, че тя доведе не само до открита съпротива на властта, но и до дестабилизация на целия регион. Цивилизационният парадокс е очевиден: с предложението да «влезе в семейството на европейските народи», Западът и най-вече САЩ опустошиха една държава само за да реализират своя план за подчинение, глобално унищожение и хегемония, придавайки лъжливия вид на «борбата за европейски ценности». Внимателно следейки хронологията на събитията, можем да отбележим решителността на Русия за отговор. Тя употребява всички законни средства срещу политиката на шантаж и заплахи, от страна на другите велики сили. По този начин защитава достоинството на своя народ, неговия език, традиции и обичаи. И показва на другите правдолюбиви народи и държави, че свободата и достойнството пред историята и пред бъдещето нямат цена. Руснаците вече не се притесняват да упражняват сила, с цел да защитят интересите на своя народ и своята Родина. А ударът по държавните институции на Украйна, довел до дестабилизацията на такава голяма държава, е удар срещу Русия. Както отбеляза руският външен министър Сергей Лавров - «Вашингтон управлява украинската криза». Украинското общество е разделено. САЩ усилват това разделение и се опитват да го капитализират в своя полза. Кризата предизвика планетарно ехо.

Как оценявате резултатите от президентските избори в България на 13.11.2016г. и на парламентарните избори в Македония на 11.12.2016г.?
Победата на президентските избори на генерал Румен Радев в България и победата на Игор Додон в Молдавия, непосредствено след изборите в САЩ, говорят за глобални промени в света. И въпреки че президентът на България няма големи пълномощия, победата на Радев дава възможност за постепенна промяна на прозападната политика на досегашните правителства в София. На тези избори българите направиха своя цивилизационен избор. И той се състои в нежеланието България и по-нататък да бъде подчинена на Брюксел, жертвайки остатъците от своя суверенитет. Българите искат да се върнат към своята традиция и да защитават своите национални интереси, а не да бъдат част от саморазрушаващия се Запад.

Ситуацията в Македония е още по-нестабилна, поради възможността от голям сблъсък и конфликт. Изборите не я ликвидираха. Елитът в Македония още не разбира, че светът се промени. Гражданите на Македония показаха на изборите, че нямат вярна представа за случващото се, за разлика от гражданите на България, които най-накрая разбраха каква е ролята на ЕС. Затова българите избраха Радев, а македонците са разделени, очаквайки и по-нататъшна намеса на Брюксел.

Ще коментирате ли току-що завършилата визита на министър-председателя Александър Вучич в Москва и руския подарък за сръбската армия под формата на военна техника?
Осъвременяването на военно-техническия потенциал на сръбската армия показа, че страната сериозно се отнася към бъдещето си. 6-те самолета МИГ- подарък от Руската федерация за Сърбия означават по-голяма сигурност за сръбското небе и сръбските граждани. Сърбия, както изтъкна и министър-председателят Александър Вучич в Москва, остава военно-неутрална, с готовност за сътрудничество с всички приятелски настроени страни и народи. Като един от стратегически важните играчи в региона, Сърбия ще продължи и в бъдеще да бъде фактор за геополитическа стабилност. Новите самолети ще укрепят нейните отбранителни позиции.