Оз. полковник, кандитат на военните науки Владимир Карякин пред news.bg

Кой според вас свали малайзийския самолет и какви ще са последствията?
Ако се обърнем към историята на въпроса, ще видим, че случаите на поражения на пътнически самолети със зенитни ракети не са рядкост. Мога да приведа 2 примера. Първият - унищожението на иранския пътнически самолет със зенитна ракета от американски кораб в Аденския залив, вследствие изнервената обстановка в района, когато се очертаваше военна операция на САЩ против Иран. Между другото, Буш-старши тогава не се извини.
Вторият пример - поражението със зенитна ракета от украинския комплекс С-200 на руския пътнически самолет Ту-154, летящ по маршрута Тел Авив - Новосибирск. Украинската страна така и не призна вината си и не изплати компенсации на роднините на загиналите. А това се случи по време на учения на украинската армия, когато самолетът влезе в зоната на поражение на ЗРК С-200, разположен в Крим и падна в Черно море. Причината за катастрофата е недоразумението, възникнало, когато станцията за насочване на ракетите е приела Ту-154 (имащ по-голяма отразяваща повърхност, в сравнение с мишената) за реална цел и е насочила към него ракетата.
Ясно, че с малайзийския Боинг се е случило същото. В суматохата на военните действия е произведен погрешен пуск на ракетата по пътническия самолет. Ако Киев признае вината си, ще трябва да плати компенсации на роднините на загиналите по европейски мерки. А това са огромни пари, с каквито Украйна не разполага. Това е цялата истина.
Затова, Киев и Западът се стараят да прехвърлят цялата вина на Русия. С всички произтичащи и финансови последствия. Те ще търсят „да се хванат за всички сламки", за да обвинят Русия и опълченците за инцидента. Последните ще отричат всичко и така ще продължава дълго, ако не бъдат публикувани неопровержими доказателства за вината на една от страните, които може и никога да не бъдат намерени.

Ако бъдат намерени неопровержими доказателства за вината на Киев, как ще постъпи с тях ръководителят на мониторинговата мисия на ОССЕ - канадецът от украински произход Майкъл Боцюркив, син на бандеровеца и видния борец срещу СССР и Съветска Украйна Богдан Боцюркив, избягал след 2 Световна война в канада?
Дори в случай на тяхното намиране, Майкъл Боцюркив ще изложи опровергаващи ги аргументи, защото не е заинтересован от обективността на разследването. Той никога няма да допусне фактите да свидетелстват за несъзнателната, или съзнателна вина на Киев. В такъв случай, Западът и Киев ще „натикат случая в трета глуха"„. В следващите няколко години двете страни ще се обвиняват взаимно, докато трагедията не загуби своята актуалност и не стане достояние на историята.

Какви ще са международн-оправните и геополитическите последствия за Русия от присъединяването на Крим и въстанието в Донбас?
Особени международно-правни последствия за Русия в случая аз не виждам. След Крим, Москва премина през своя Рубикон. И връщане към времената, когато братските славянски народи живееха заедно, засега не се очертава. Ако някой ден в Украйна се установи власт, наистина настроена да дружи с Русия, да признае грешката на Хрушчов по предаването на Крим и да направи постъпки за завръщането в Руския (по-точно Славянския) Дом, тогава братските отношения между народите ще бъдат възстановени и конфликтът ще се изчерпи.
Това обаче вече ще бъде друга Украйна, в която няма да има място за „западенците". Те могат да преминат към Полша и по естествен път да влязат в мечтания от тях Европейски Съюз. Аз си представям дружбата между Русия и Украйна изключително като обединение на юго-източните райони, обединени в държавата Новорусия. Това е исторически оправдано. А Западна Украйна, като плод на австро-унгарския „галицийски проект", нека да върви на Запад и да се „наслаждава" на евроинтеграцията.

Как ще завърши въоръженото противопоставяне в Донбас?
На всички е ясно, че въстанието в Донецка и Луганска области и вълненията в Харковска и Одеска области, са резултат от очакванията на тяхното население по отношение на федерализацията на Украйна, с предоставянето им на автономен статус, след мълниеносната операция на Москва по връщането на Крим.
Но ако историята се повтаря като фарс, в случая тя се повтори като гражданска война. Ако Западът и властта в Киев не признаха завръщането в Русия на исконно руска територия, за какво признаване на легитимността от тяхна страна можем да говорим, в случай на военна подкрепа, от страна на Москва, за въстаниците?
Оправдан вариант за спасение на рускоезичното население и предотвратяване на хуманитарната катастрофа е провеждането на хуманитарна миротворческа операция. Това беше оправданието за операциите на НАТО в Югославия, Либия и несъстоялата се в Сирия. От гледна точка на Русия според мене това е напълно възможно и оправдано.
Но, колко още кръв трябва да се пролее и колко стотици хиляди бежанци трябва да приеме Русия, за да се реши Москва на тази крачка, не е ясно. Навремето, във Вашингтон и Брюксел не се замисляха за последствията на провежданите от тях „хуманитарни интервенции". И всичко им се размина. Светът не се срути, Третата световна война не започна, а политическата карта на света беше прекроена.
Така е и сега. Русия има достатъчно сили да издържи международните санкции. Слава Богу, срещаме разбиране в Пекин и другите страни от БРИКС. Мисля, че ако Москва действа достатъчно решително, без да се притеснява от реакцията на „приятелите" си и „партньорите" на Запад, Русия ще си върне статуса на велика държава и пак ще стане пълноценен полюс на геополитическо влияние.
Победоносната операция за освобождаването на Юго-Изтока на Украйна от неофашистката киевска хунта ще бъде равносилна крупна геополитическа победа на Русия над силите на Запада. А след нея, свикването на още една Ялтенска конференция, под егидата на ШОС и БРИКС, ще положи основите на новия световен ред за много десетилетия напред.
Ако Русия и съюзниците и от ОДКБ, ШОС и БРИКС окажат дипломатическа, информационна и хуманитарна подкрепа на опълченците от Донбас, те самите имат немалки шансове за победа. Неизбежно ще дойде времето, когато пердето на лъжата и дезинформацията ще падне и светът ще види истината.
Навремето Линкълн е казал, че „може известно време да мамиш своя народ, но не може безкрайно да мамиш целия свят". И освен това, е казал, че „дървото на свободата расте и крепне само тогава, когато е поливано с кръвта на тираните и борците за свобода".
Киевската власт не разбира, че връщане назад няма. Украйна никога вече няма да бъде такава, както беше при Юшченко. Река Днепър е нейният Рубикон. Преминавайки я, с цел да потуши въстанието на Юго-Изток, Киев определи новото разположение на силите в района и новата роля на Русия, както и да се опитват да я принизят неговите западни покровители.

Има ли връзка между конфликтът в Украйна и този в Сирия и Ирак?
Не виждам конкретна връзка. Глобалната война между Изтока и Запада е в пълен разгар, само че се води в дипломатическата и информационната области. А също и в когнитивната сфера за доминиране в менталното пространство на човешкото съзнание. Тук побеждава Изтокът, защото има в арсенала си такива мощни средства, като вярата и правдата, в които неизбежно се разбива идеологията на западния либерализъм, основана на егоистичния хедонизъм на социалните атомарни индивиди от така наречения „златен милиард".
Както казваше навремето Мао Цзе дун, „Вятърът на Изтока ще преодолее вятъра от Запада". Западът не може да сломи генералния тренд на световната история. Победата ще бъде наша.