Депутатът от ДСБ Борис Станимиров пред Веселина Станчева, news.bg

Г-н Станимиров, бихте ли разяснили какви са идеите Ви за законодателни промени, така че доброволци да се включат в охраната на границите?
Не става въпрос специално за охраната на границите. Идеята, която се обсъжда, е хора, които могат да получават военно обучение, да бъдат зачислявани на военен отчет. Това не е нещо, което се прави сега във връзка с границата, а по принцип - във връзка с развитието на въоръжените сили. Имаше пилотен такъв проект миналата година, където младежи доброволно се бяха записали и изкараха такъв курс във Велико Търново, ако не се лъжа.
По закон има доброволен резерв. Това е една част от около 3 400 души, които се предвижда да могат да сключат договор с Министерството на отбраната. Те не са професионални войници, които работят по цял ден в казармите, а са хора, които са сключили договор - като някогашния запас. Т.е те могат да бъдат извикани в положение на криза или на нужда в рамките на този период.
Идеята е, че тези младежи, които доброволно преминат през обучение, след това могат да сключат договор за доброволния резерв. Това е нещо, което се обсъжда доста преди да вземем решението, че и армията може да се включи в охраната. Ние го даваме като възможно, удобно решение, в случай че институциите и министрите преценят, че личният състав, който могат да отделят за охраната на границата, не е достатъчен.

По какви критерии могат да бъдат приемани такива хора?
Има стандартни критерии за постъпване в армията. Трябва да бъдат с чисто съдебно минало, да имат минимално образование, каквото е необходимо по военния закон, да минат през медицински прегледи и да са годни. Става въпрос за съвсем регулярна структура в рамките на българската армия.
Видях много некоректни интерпретации, че става въпрос за някакви доброволни отряди. Доброволен резерв е понятие в Закона за отбраната. Днес имаме една, общо взето, овладяна ситуация, но не знаем идните седмици какво ни готвят. Доброволният резерв е ресурс, който въпреки че го има в закона, не е разработен още. Може би е момент да му се обърне сериозно внимание и той да се има предвид, за да не се стига по никакъв начин до граждански патрули, арести и всякакви други неща, които компрометират дълбоко България като държава. Това са недопустими, незаконни, криминални по своята същност, прояви.

В този контекст, има едно сдружение Български воински съюз „Васил Левски”, което набира средства и доброволци за обучение в чужбина, които да се включат в спецоперации в защита на страната. Как посрещате подобна инициатива?
По Конституция и по всички закони, в цял свят, азбучна истина е, че всичко, което е свързано със сигурността, въоръжените сили е изключителен монопол на държавата. Нищо не може да се върши в тази сфера, което не е организирано от държавата и не е проведено от нея. Нещо повече, в момента в цяла Европа се провеждат законодателства, които тежко криминализират участие във всякакъв тип обучения или военни действия извън територията на страната. Това се прави във връзка с т.нар. „чуждестранни бойци”.
Досега се оказва, че по законодателството тези граждани на Белгия и Франция, които се бият в Сирия, не попадаха под ударите на закона, защото те не извършват престъпление във Франция или в Белгия. Никой няма право да си присвоява от държавата неща, които са нейно изключително правомощие - подготовката и провеждането на всякакъв тип военни обучения и операции.
Има най-различни организации, има стрелкови клубове, има хора, които стрелят за удоволствие, за спортни цели. Но, когато говорим за нещо толкова сериозно като охраната на границата, където може да възникне конфликт, напрежение, могат да пострадат хора, няма никакъв начин да участват свободно организирани граждани. Там трябва да се носи отговорност, а отговорността могат да я носят само съответните институции. Единственият механизъм един гражданин, който не е професионален войник или професионален граничен полицай, да участва в този тип държавни задачи, е да мине по каналния, законов ред. Т.е той трябва да се включи в резерва на българската армия и да отиде там с униформа, под пагон, под командване и да бъде отговорен пред закона.

Как обаче ще бъдат пресечени онези нерегламентирани, незаконни граждански арести, които все повече набират популярности мащабност?
Това е въпрос към МВР. Тези неща са престъпление и те трябва да се преследват от закона. Хората, които извършиха тези неща, вече са задържани и срещу тях се води производство. Работа на държавата е да не позволява това, защото ако днес те арестуват мигранти, утре могат да решат да арестуват и някой в града. Друга тема е, ако някой забележи хора, преминаващи нелегално границата, той трябва да сигнализира съответните власти и това трябва да се насърчава. Хората трябва да сигнализират, когато видят нередност, но не да взимат нещата в свои ръце.

Изземването на функциите на институциите от страна на такива „будни” граждани не се ли дължи на усещане за безсилие на държавата?
Не бих могъл всички тези хора да ги сложа под общ знаменател. Трябва да внимаваме и за това, заклеймявайки превишаването на правата, да не поставяме всички под общ знаменател. Сред тях вероятно има хора с искрено добри намерения. Със сигурност има и престъпници, които под маската на тази загриженост отиват да вършат престъпления. Има хора, които са участници в каналджийските далавери, хора, които отиват там, за да ограбват мигрантите. Има всякакъв тип мотивация, но точно по тази причина държавата е длъжна да сложи всичко под контрол.
Смятам, че поне до този момент успяват да контролират притока. Има пропуски. Става въпрос за медийна истерия, отколкото за реален проблем. По-скоро се опасяваме, че би могло да се очаква в следващите седмици развитие на ситуацията, което ще ни изправи пред по-сериозно предизвикателство. Ако по-голяма група от няколко хиляди души реши да щурмува границата, трябва да сме готови за такава ситуация.

Трябва ли МВР да реагира на подобен род инициативи, при които граждани се обучават, за да провеждат акции по защита на страната?
Не ми е известна тази организация. По българското законодателство всяко едно излизане на български въоръжени сили и влизане на чужди въоръжени сили на територията на страната става с решение на Народното събрание. Това са сериозни неща.

Какви мерки трябва да бъдат предприети в борбата срещу каналджийството? Още през септември миналата година се гласува един пакет промени в НК, които разшириха състава на престъпленията,, свързани с трафика на хора, не само до трафик, извършен през граничната бразда, а и на територията на страната. Вече законът обхваща и тези, които превозват мигранти вътре в границите на страната. Завишиха се драстично и наказанията за трафик на хора - ако преди бяха от 1 до 3 години, сега са до 10 години, до 12 години се наказва, когато в схемата участва длъжностно лице и се извършва по начин, който застрашава живота на мигрантите.
Законовата база сме я създали. Оттам нататък е работа на правоохранителните органи да приложат тези закони. Това, което вчера апелирахме и което ген. Атанасов каза, е, че има съмнения, че част от хората, които би трябвало да се занимават с охраната на границата, участват в такива схеми. Нашият апел е винаги, когато има съмнение, тези хора да бъдат изтегляни от там, за да имаме ефективен процес по охраната на границата и да не се допускат никакви пропуски.