За полските избори, украинските емигранти, недоверието към Москва, но симпатиите към Тръмп с полския журналист и политолог говори Георги Коларов.

Как оценявате резултатите от над едногодишното управление на «Право и Справедливост» (ПИС) в Полша: положителни и отрицателни?
Резултатите от работата на сегашното правителство ще могат да бъдат оценени едва след няколко години: представените по време на предизборната кампания и подкрепяни и досега амбициозни планове и намерения дълбоко засягат всички области на дейността на полската държава. ПИС декларира намерения за дълбоки реформи в областта на образованието, здравеопазването, армията, администрацията и т. н., които да доведат до пълна промяна в тяхното функциониране. При наличието на такава амбициозна програма може да се каже, че най-големият успех на правителството е фактът, че досега успява да функционира и да се радва на подкрепата на обществото. Без съмнение, експанзивната социална политика на ПИС ликвидира най-крещящите патологии в обществото и допринесе за изравняването на разликите в жизненото равнище и ликвидацията на бедността.

От друга страна, въпросите с оценката на бюджетните и фискалните резултати от такава политика (ръст на бюджетния дефицит и повишение на данъците) остават открити.

Какви са главните причини за напрежението през последните месеци пред Сейма във Варшава и вътре в него самия?
Напрежението в Сейма е ефект на дълбоката криза в редовете на опозицията, която бездарно се опитва да преодолее обществената подкрепа за ПИС. Въпреки многото противоречиви решения на правителството и неадекватното поведение на някои членове на управляващата партия, ПИС удържа на своя страна подкрепата на мнозинството поляци: на повечето от тях, отколкото всички останали взети заедно, които симпатизират на опозиционни партии. ПИС от край време печели всички избори, едни след други. Или казано с две думи, Ярослав Качински няма от кого да загуби. Опозицията е в безпътица и се бори с многоаспектна криза: липса на ясна идеология, липса на програма, липса на единство, липса на лидер и най-вече липса на обществена подкрепа. Във връзка с това опозиционните партии решиха да приложат «импас» и да «бягат напред», опитвайки се да създадат парламентарна криза, да провалят одобрението на бюджета и да провокират предсрочни избори. В съответствие с най-лошите традиции на «демокрацията на шляхтата» от 17 век както правителството, така и опозицията не са готови да отстъпят, изключвайки компромиса. Затъвайки в риторични двубои, едните говорят за опит за преврат, другите за диктатура. И двете твърдения не отговарят на истината и са опит за дискредитация на противника, демонстрирайки, че полската политическа култура е далече от разбирането за същността на компромиса.

Как въздейства на полската икономика присъствието на имигранти от Украйна, които постоянно се увеличават?
Имигрантите от Украйна са абсолютно необходими за поддържане на икономическия ръст в Полша: в момента у нас работят около 1 000 000 украинци, но прогнозите са, че за удържане на сегашния темп на икономическо развитие, на фона на по-нататъшното текучество на трудови ресурси (поляците масово заминават да работят на Запад), в най-скоро време полската икономика ще има нужда от 5 000 000 имигранти. По географски, икономически, културни и езикови причини най-подходящият източник на трудови ресурси за Полша е Украйна. Засега, наличието на украинци в Полша не създава никакви проблеми, нито води към промяна на политическата система. Понеже мнозинството от тях са оставили семействата си в родината, не разглеждат Полша като постоянно място за живеене. А ако създават семейства, се женят главно помежду си. Браковете между украинци и поляци са рядкост. Ситуацията обаче може бързо да се промени, ако в резултат на продължаващата социално-икономическа криза в Украйна, освен физическите работници, в Полша започнат да се преселват и много представители на високо квалифицираните професии, които бързо ще се интегрират в полското общество. В такъв случай не е изключено след 70 години Полша отново да стане многонационална държава, което аз лично смятам за нещо много нормално. Най-голямата опасност, свързана с присъствието на украинците в Полша, са опитите на малобройни, но гласовити дейци на националистическите политически сили да създадат ксенофобски настроения, използвайки трудните моменти в общата ни история за реализацията на собствените си политически цели.

Как виждате перспективите за развитие на отношенията на Варшава с Киев и Москва?
В настоящия момент Полша, въпреки своята воля и своите интереси, е поставена пред неизбежния избор: Русия или Украйна? Имайки предвид геополитическото положение на Полша и произтичащата от него трудна история, тази дилема има драматичен характер и поражда алтернативи, достойни за древногръцка трагедия: в резултат на развитието на независими от Полша процеси в момента не е възможно да се поддържат добри отношения и с двете съседни държави. Понеже свързаният с Крим и Донбас руско-украински конфликт е елемент от реалността в международните отношения, за дълги години напред, очевидно, както сред политиците, така и сред общността на учените - експерти, се поставят въпроси за това, каква позиция трябва да се заеме по отношение на този конфликт, която в най-пълна степен да отговаря на полските национални интереси. Като цяло, може да се каже, че по този въпрос в Полша се сблъскват прагматиците с идеалистите. Проблемът е в това, че крайният резултат от конфликта между Киев и Москва е непредвидим. И не зависи от дейността на полската държава, а от това колко бързо и ефективно украинците ще могат да елиминират най-лошите патологии във вътрешния си живот. В този контекст, руската интервенция е второстепенна от полска гледна точка: с руснаците в Крим, или без тях, Украйна се нуждае от реформи. Затова, Варшава желае украинците да ги проведат успешно, да станат нормална държава и от проблем на Европа, да се превърнат в нейна съставна част.

По отношение на Русия преобладават чувствата на недоверие и скептицизъм: мнозинството от полския политически елит смята, че с Русия, в нейното сегашно състояние, не е възможно да се взаимодейства. И затова е необходимо създаване на многоаспектна система за безопасност пред нейната политика, определена като неоколониална експанзия: от общия газов пазар в рамките на ЕС до присъствието на американски войски. В Полша преобладава убеждението, че Русия, по вътрешни причини, в настоящия момент се отдалечава от Европа и може би това е траен и необратим процес: понеже отношенията с Русия са загубени за сегашното поколение е толкова важно развитието на интензивни и конструктивни отношения с другите пост-съветски държави, преди всичко с Литва, Беларус и Украйна. В този контекст, най-интересна от гледна точка на политологията е същността на отношенията между Варшава и Минск - днешната политика на Полша по отношение на Беларус изисква задълбочен и широк анализ.

Как гледат поляците и конкретно полската диаспора в САЩ на промените във властта в Белия дом?
Парадокс е, че по-голямата част от американските поляци (а те са около 10 000 000) гласува за Доналд Тръмп. Полската емиграция в САЩ в момента е съставена предимно от представители на средната класа, която много повече се интересува от неговите идеи относно подобряване на вътрешната политика, отколкото от външната политика. Едновременно с това, в Полша, както и сред американските поляци, в момента царува сдържан оптимизъм по отношение на новата администрация в Белия Дом: за Полша по принцип администрациите на Републиканската партия винаги са били по-изгодни, отколкото тези на Демократическата. Сред някои експерти и политици декларациите на Тръмп по отношение на НАТО и Русия предизвикват паника и дезориентация. От друга страна, неговото президентство се разглежда като шанс за издигане на съюзническите отношения между Варшава и Вашингтон на качествено ново ниво. Полша ще се представи пред Тръмп като лидер в Източна Европа, ключов съюзник в НАТО, незаменим съюзник в реализацията на американските интереси в региона.