Втора част от разговора на Анита Иванова със Стефан Костадинов - Камбоджанеца

Лишените от свобода обичат да казват, че ако в затвора има море – може да се вкара и кораб. В такъв аспект какво можеш да си доставиш вътре?
Въпросът е леко подвеждащ, в което няма нищо лошо. Истината е, че в затвора можеш да си доставиш много неща, но за това не са виновни затворниците.
Единственото, което ще кажа е следното, в цял свят, когато някой бъде затворен в места за лишаване от свобода, независимо от режима, в който е, му се дава възможност да подържа социална комуникация с близките си посредством безплатни телефонни обаждания, жетони за телефони. Възможност да чуе близките си, децата си, съпругата си, роднини.
В България съществува една система – Контел, която е изключително порочна и неправилна. Поставя затворниците в постоянен ангажимент на това да влагат пари, за да се чуват с близките си. Когато аз бях там (бел.ред 2009-2013 г.) 1 минута струваше 3 лв. Въпросната система те поставя в ситуация, в която в една карта можеш да сложиш страшно много пари.Налага ти ограничение да изхарчиш пари за необходимите неща за оцеляване там – храна, домакински принадлежности, санитарно-битови нужди.
Налага ти едно ограничение, което е в размера на минималната работна заплата, която се получава. Обаче можеш да си сложиш колкото пари искаш в тази карта и да ги изговориш от системата „Контел”. Най-вероятно, в частност, въпросът, който задавате, сигурно съществува и друг аспект. Вероятно е свързан с телефоните и нерегламентирани вещи. Лишените от свобода общо-взето са принудени да изпадат в такава ситуация, защото затворническата администрация и в частност фонд „Затворно Дело”, които са подписали договор с тази фирма „Контел”, поставят лишените от свобода от това да са зависими и да дават страшно много пари, за да имат възможност да се чуят с близките си.

Един лишен от свобода, каква сума трябва да си подготви, за да може да има личен gsm апарат?
Това е спорно. В медиите съществува едно поверие, че в затвора всеки има по няколко телефона или че във всяка килия има по 10 телефона. Не е така. Една килия от няколко души общо-взето ползват един телефон. Това са телефони, които освен че са забранени, не е толкова лесно да бъдат скрити. Почти винаги момчетата там са готови да рискуват и когато усетят, че съществува възможност за проверка, те са готови да се лишат от апарата. Няма смисъл да се представя пред обществото, че едва ли не – всеки си ходи там с телефон в джоба. Хора, които са непрекъснато по медиите от затворниците, и пускат някакви клипове от затвора, поставят ситуацията така да изглежда. Истината е, че хората, които влизат там имат нужда да се чуят с близките си. Дори когато няма още издадена карта на „Контел”, тя се бави много време, има срокове и това те поставя за известен период от време в ситуация, в която дори не можеш да се свържеш с близките си. Социалните работници там колкото и да искат да помогнат – те нямат външна линия. И на практика, когато влезеш в затвора не можеш дори да звъннеш на близките си и да им кажеш, че са те преместили от следствения арест или – „арестуваха ме на границата и ме вкараха в затвора”.

И тогава спасението е да имаш личен gsm?
Не. Тогава спасението е да отидеш при някой затворник и да му кажеш: „Абе, пич, има ли възможност да звънна до вкъщи”. Понякога нещата се получават на добра воля, а понякога - се получава с евентуално почерпка от една кутия цигари.

Все пак телефоните, които ги има вътре, кой ги внася?
Логично е кой ги внася. Логично е, че не ги внася някой затворник. Логично е, че нещата се случват така. Преди известно време бяха заловени няколко надзиратели, които бяха полепили, във всеки един затвор почти имаше, бяха се налепили с телефони, с такива работи. Това е бизнес концепция, с която са наясно всички. В нея не участва само един надзирател или конкретно един човек. По-скоро нещата започват отгоре надолу. Има случаи, когато някой надзирател отива и дава телефон на лишен от свобода и всичко е наред. След това този въпросният отива и казва на свой колега. Този колега отива, взима телефона, за да може лишеният от свобода отново да си поиска друг. И пак да се организира вкарването срещу заплащане. Никой не иска да му намерят телефона и да попадне в карцера за 14 дни. Това е стандартното наказание. Но същевременно пък хората са законно рекетирани и се налага на месец да дават по 200 или 300 лв. за телефонни разговори, за да се чуят с близките си. Още повече, че тези телефони отчитат на първо включване, не на отчетена минута. В момента, в който вдигнат от другата страна и първата сума вече е взета. И независимо дали ти говориш 1 минута или 10 секунди, твоите 2,40 лв. са взети. Няма и таймер на телефона. Може дори и да се взима повече.

Може ли да се каже, че надзирателите са „мулета”, преносители, на забранени вещи?
Не бих искал по този начин да представям нещата, защото, ако трябва да бъда честен, надзирателят в дадената ситуация не е бил „муле”, а е човек, който иска да ни помогне, защото те самите също знаят за какво става въпрос, но не могат да направят нищо.

Вкарването на алкохол проблем ли е в затвора?
Проблем е. Една бутилка алкохол се вкарва трудно. Все пак е бутилка. Много по-лесно е да се вкара един телефон или някакви други по-малки субстанции, отколкото една бутилка с алкохол.

Как идва бутилката с алкохол?
Самият аз не знам. Не пия, не пуша и не друсам. Не съм се възползвал от този вид услуги. Не мога да кажа. А дори и да можех – не бих искал да ви кажа. Нещата са толкова циментирани и замразени, че не се дава на лишените от свобода някаква елементарна форма да се почувстват хора. В цял свят по празниците, в този вид институции, ти дават възможност веднъж на някакъв празник да се почувстваш малко по-различно. Не мислете, че в затвора хората се напиват всеки ден. Понякога, когато поръчваш някаква бутилка, безумно е, че тя струва най-много, заради риска.

Каква е цената?
Предполагам, че една половинка е някъде от порядъка около 50 лв. Това се случва рядко и поводът трябва да е много сериозен. Те се събират 10-15 човека. От тази половинка изпиват по 2 глътчици.

Носят се легенди за дрогата в затворите...
Разбира се, че се носят легенди. 70 % от затворниците са наркомани. Доста тежки.

Наркоманите в затвора как намират спасение?
Много рискуват. Близките им, почти непрекъснато, което също е безумие, на свиждане правят всякакви опити и вкарват. На 10 пратки - 3 или 4 влизат. Крие се в багаж. Наркотиците са прахообразна субстанция, за която няма скенер. Някакъв сериозен канал за трафик на наркотици няма. Това не се случва така. Сериозният трафик, ако трябва да се организира от сериозен човек, със сериозна протекция... такива дилъри, независимо от това, което вие журналистите пишете, в затвора няма. Идва Гошко, който отвънка е отявлен наркоман, и най-добрата му приятелка или гаджето му също е наркоманка. Тя отива и му купува, успява някак си да го вкара в подгъвчето на дрехата, в обувката, пастата за зъби... този един грам вътре се размесва с аналгини, аспирини и всякакви други такива, които успееш да докопаш от затворническата лечебница. Отиваш и лъжеш доктора, че ти е лошо и те боли глава, крак, врат, корем. Дават ти по 2-3 хапчета и после се правят разни мешенки.

В затвора се увеличава количеството наркотик с хапчета?
Да, но то не се увеличава, за да прави някой пари от него и да се трупат страшни бизнес активи. Истината е, че хората го правят с цел не толкова да продаваш, а да се надрусаш според техните стандартни, качествено.