Сътресенията от 60-те г. на XX век се върнаха в САЩ, но този път политическата и социална поляризация необратимо разкъсват демократичната тъкан на американското общество. Институционалната нефункционалност и социалните медии са на път да превърнат демокрацията в кошмар. Една политическа система, която няма инструменти да обедини народа и е неспособна да осигури спокойствие по време на бури. Разделението е навсякъде и особено засяга най-важните места: президентът е подпалвач, а не помирител, той дори не знае как да се бори с вируси, но е вещ в борбата със своите съграждани; Конгресът е неспособен да разреши малки спорове, а камо ли основни проблеми.

Бунтовете в американските градове след бруталните убийства на Бреона Тейлър в Луисвил през март и Джордж Флойд в Минеаполис през май от ръцете на полицията са само спусъка на едно многокалибрено оръжие, което вероятно никога няма да бъде подложено на утилизация. "Бунтът е езикът на тези, които не са чути", казва Мартин Лутър Кинг две години преди убийството му в една ера, в която разногласията се измерваха с куршуми и кръв - убийствата на Джон Кенеди, Малкълм Екс и Робърт Кенеди, бунтовете, вътрешният тероризъм и войната във Виетнам. И днес американците продължават да избягват сянката си, отричат расизма и убеждават, че имат една мечта - американската мечта. Но този път Малкълм Екс може би е прав: "Ние не виждаме никаква американска мечта. Ние преживяваме само американски кошмар". Да, кошмарът от липсата на водач със светла визия за бъдещето на една държава, в която свободата чрез насилие е привилегия само на белите, които владеят политическия език.

САЩ са на ръба на война и ужасно много се нуждаят от лидера, когото нямат. Един президент, който наистина иска мир. И Доналд Тръмп вероятно не е този лидер. Той е политически подпалвач и политически гений, който знае много добре как да манипулира дълбокото разделение на американското общество. Той е популист, който предлага прости и неработещи решения на сложни проблеми, а в същото време експлоатира гнева, налива масло в огъня и се надява да използва големия пожар, за да бъде преизбран.

Тръмп премести дигиталното разделение в реалността. Лекомислените и непоследователни действия на американската администрация (над 100 000 починали от коронавирус, срив на икономиката, скандали със съюзници и напускане на ключови международни договори) водят само към един път, а именно несигурно бъдеще. Това се случва и по улиците на САЩ, където витае несигурността и законът на джунглата се превърна във върховенство на закона.

"Спасителят" Тръмп през последните дни показа, че повече не може да базира предизборната си кампания на икономическите постижения и поради тази причина избра риториката на Джордж Уолъс и Ричард Никсън от 1968 г. "закон и ред", но в своя авторитарна версия. Той загатна за тази версия със заплахата да хвърли армията, използвайки Закона за потушаване на въстания от 1807 г. (Законът е задействан по-малко от 20 пъти в историята на САЩ и за последно това е направено при Джордж Буш през 1992 г. във връзка с големите бунтове в Лос Анджелис след побоя над Родни Кинг), въпреки че дни по-рано се скри в бункера на Белия дом от собствения си народ, а после се показа като "истински" главнокомандващ с използването на Националната гвардия за прочистване на демонстрантите, за да позира за снимка с Библия в ръка пред църквата "Сейнт Джордж". Тръмп вероятно няма да повтори успеха на Никсън през 1968 г., защото той не разбира този успех. Никсън обещаваше не само ред, но и мир в страната и чужбина. Днешният американски президент предлага само конфликт и никакъв път за излизане, защото той е самата причина за голяма част от ескалиралото в американското общество напрежение. Още през 2016 г. Тръмп се описваше като "кандидат на закона и реда", когато САЩ продължаваха да търсят отговори на същите въпроси - полицейския произвол и афроамериканците.

"Ние трябва да поддържаме закона и реда на най-високо ниво или ще престанем да имаме държава", предупреди той по време на предизборната си кампания през 2016 г.

Тръмп може да потърси и исторически паралели с 1920 г., когато САЩ бяха обхванати от смъртоносна пандемия, икономически срив и насилие на расова основа, когато Уорън Хардинг от Републиканската партия нанася най-голямото поражение на демократите в историята на президентските избори. Въпреки това Хардинг влиза в историята като един от слабите президенти на САЩ, накъдето се е запътил самият Доналд Тръмп, повличайки със себе си и Републиканската партия.

Кандидатът на демократите за президент на САЩ Джо Байдън, който не е най-качественият избор, но има по-голяма вероятност да се обгради от трезвомислещи съветници, е прав с предупреждението си, че САЩ са на важен кръстопът в историята на фона на определяния от демократи "фашистки" и "диктаторски" език на обитателя на Белия дом. За разлика от Тръмп, който определя всички протестиращи за престъпници, демократите разграничават мирните протести от мародерите. Но демократите не са истинският коректив и те са част от проблема.

Когато САЩ прокараха Закона за гражданските права през 1964 г., това стана с гласовете на републиканците и с подписа на президент от Демократическата партия. Този компромис спаси държавата, но сложи край на политическата система и постави началото на политическата поляризация. Идеологическите и демографски различия между Демократическата партия и Републиканската партия никога не са били толкова големи. Те парализират Конгреса в моменти, когато трябва да се намеси за успокояване на конфликти и социално разделение. Това е подсилено и от технологичната и медийна трансформация. Социалните мрежи се превърнаха в развъдник на дезинформация и безкрайни словесни войни, предизвиквани и с помощта на ботовете. Експертизата се подлага на съмнение. Повече от 70% от американците използват най-малко една социална медия, което на практика означава, че мнозинството американци са онлайн. Колкото повече хората стоят в социалните мрежи, толкова е по-голяма вероятността разделението да се задълбочи. Отделно мрежите са пристрастяващи. На фона на това традиционните медии, които се разделят идеологически, търсят агресивни начини за спиране загубата на аудитория.

"Има твърде много неща, които не искаме да знаем за себе си", пише Джеймс Болдуин. Но в ерата на технологиите американците виждат не само какви са и кои са техните лидери, а и сериозните пробойни в системата. Когато политическата система на една страна се провали, проваля се и механизмът за разрешаване на проблемите. Днес САЩ са в толкова лошо състояние, защото най-големите проблеми продължават да се трупат и остават неразрешени.

Много често ключовите моменти в историята са белязани с насилие. Американската революция е спечелена с насилие. Френската революция е спечелена с насилие. Придружените с насилие размирици в САЩ могат да се превърнат в катализатор на фундаментална промяна, но в каква посока...