Европа протестира, революциите рядко питат властта дали е готова

Във Франция отново има протести. Това изречение едва ли би изненадало някого. Французите протестират срещу много и различни неща - пенсионните реформи, цените на горивата, промените в трудовото законодателство, бюджетните ограничения и решенията на правителството. Понякога изглежда, че демонстрациите са толкова неизменна част от обществения живот на страната, колкото изборите, парламентарните дебати и националният празник на 14 юли.

Има обаче една "дребна" особеност която европейските правителства не бива да подценяват. Във Франция не само често протестират. Във Франция през 1789 г. започва Френската революция — събитие, което не просто сваля една монархия, а променя представите за държава, власт, гражданство и права в цяла Европа. Това съвсем не значи че всеки протест значи революция, а и днес обществата са по-въздържани, но никой не е отменил революциите.Тук веднага много хора ще заявят - да но днешните французи, не са онези от XVIII век и профилът на протестиращите е много разнообразен, но всъщност именно това е важно - недоволството е стигнало да различни слоеве.

Има и друга съществена разлика. Съвременна Франция е демократична република с избори, институции и механизми за политическа промяна. Но историческият опит подсказва, че когато недоволството престане да бъде свързано с едно конкретно решение и се превърне в недоверие към цялата система, протестът придобива съвсем различен характер.

Сега много хора ще кажат, че простестите се израждат в насилие от мигранти и маргинални елементи, които се възползват от обстановката, за да вилнеят и грабят, но общата картина показва, че базата на тези протести е по-широка и това не бива да бъде подценявано.

Франция: Когато различните недоволства се срещнат

Последната протестна вълна във Франция започна с искания на ученици за повече преподаватели, по-добри условия в училищата и промени в образователната система. Постепенно към тях се присъединиха синдикати, работещи, студенти и участници в движението на "жълтите жилетки".

Така проблемите на образованието катализираха много по-широко недоволство — от високите цени, намаляващата покупателна способност и съкращенията в публичните разходи.

На 17 октомври около 550 000 души излязоха на демонстрации според френското вътрешно министерство. Повечето протестираха мирно, но в редица градове се стигна до сблъсъци с полицията, палежи и разграбване на магазини.

Президентът Еманюел Макрон се изправя пред особено трудна ситуация в заключителните месеци на втория си мандат. Правителството трябва едновременно да овладява общественото напрежение и да ограничава бюджетния дефицит. Всяка финансова отстъпка има цена, но отказът от отстъпки също може да се окаже още по-скъп.

Франция вече познава подобни моменти. През май 1968 г. студентски протести прераснаха в масови стачки, които разтърсиха управлението на генерал Шарл дьо Гол. През 2018 г. "жълтите жилетки" показаха колко бързо недоволството от една мярка за горивата може да се превърне в национално движение.

Френската държава преживя тези кризи. Но това не трябва да успокоява управляващите, че всяка следваща ще бъде решена по същия начин.

Франция въвежда частичен вечерен час след масовите протести и безредици

Правителството обяви извънредни мерки за сигурност и финансова помощ за около 3000 пострадали търговски обекта

Италия, Испания и Португалия: Различни причини, сходно недоволство

Протестите не се ограничават до Франция.

В Италия поскъпването на живота и натискът върху семейните бюджети изкараха демонстранти по улиците. В Милано протестно шествие завърши със сблъсъци между полицията и групи участници, които изградиха барикади и хвърляха предмети срещу силите на реда.

В Испания основният проблем е жилищната криза. За все повече хора, особено млади семейства, наемането или купуването на жилище се превръща в непосилна финансова задача. Недоволството се засили след случая с 87-годишна жена в Мадрид, принудена да напусне дома си след рязко увеличение на наема. Макар да беше върната няколко дни по-късно, тя почина.

Подобни искания се чуват и в Португалия, където поскъпването на недвижимите имоти изпреварва значително възможностите на голяма част от населението.

Общото между тези протести не е непременно политическата принадлежност на участниците. Общото е усещането, че икономиката може да отчита растеж, бюджетите могат да се изчисляват правилно, а държавните институции могат да функционират, без това да означава, че обикновеният човек живее по-добре.

Когато тази разлика стане прекалено голяма, тя започва да се измерва не само в статистически показатели, но и в хора по улиците.

Рим праща 500 военни да поддържат реда в Милано

На 16 октомври в цяла Италия премина вълна от протести

Албания: Когато протестът срещу корупцията става бунт срещу управлението

Особено тревожно е развитието на събитията в Албания, където протестите придобиха мащаби, които вече поставят под сериозен натиск правителството на Еди Рама.

Нека не забравяме, че Албания е балканска страна, а на Балканите сме малко кибритлии. 

Там всичко започна преди месеци с екологични протести срещу проект за луксозен туристически комплекс по южното крайбрежие, подкрепян от инвеститори, сред които е Джаред Къшнър — зетят на американския президент Доналд Тръмп. Тези протести обаче постепенно се превърнаха в недоволство срещу властта като цяло

През октомври към недоволството се присъединиха хиляди ученици и студенти, недоволни от високите разходи за образование, условията в университетите и ограничените възможности за професионална реализация.

Демонстрациите в Тирана прераснаха в тежки сблъсъци. Бяха подпалени административни сгради, хвърляни бяха камъни и запалителни средства, а полицията използва водни оръдия и сълзотворен газ.

Според данни, цитирани от Ройтерс на 17 октомври, до този момент са били задържани около 500 демонстранти, а ранените полицаи са достигнали 120. Съобщава се и за десетки пострадали протестиращи.

Протестите се разпространиха и извън столицата.

Еди Рама, който управлява от 2013 г. и спечели четвърти мандат през 2025 г., отказва да подаде оставка. Той подчертава, че правителството има демократичен мандат и че страната трябва да продължи пътя си към членство в Европейския съюз.

Това е съществен момент. Албания е пример как дългото управление, дори когато е потвърждавано на избори, не гарантира трайно обществено доверие.

А когато младите хора започнат да виждат бъдещето не като врата, а като стена, политическата стабилност може да се окаже много по-крехка, отколкото изглежда от кабинетите на властта.

Хърватският премиер предупреждава, че Албания е на ръба на гражданска война

Протестите в Албания се различават от размириците в Западна Европа

Защо революциите променят големите държави

Историята трябва да се учи и помни, защото тя ни дава уроци. Има една историческа закономерност, която заслужава внимание. Големите революции, променили облика на континенти, често са избухвали в значими държави със силни институции, многочислени администрации, армии и власти, които са разполагали с достатъчно основания да вярват в собствената си устойчивост.

Френската революция избухва в една от най-влиятелните европейски монархии. Руската революция от 1917 г. помита империя, която доскоро изглежда способна да издържи на огромни вътрешни сътресения. Революционните промени в Китай през XX век преобразяват една от най-големите страни в света.

Това не означава, че малките държави са защитени от революции. Историята познава политически преврати и революционни промени и в сравнително малки общества. Но мащабът и международните последици са различни.

Революции не очакваме в Андора или Монако. Не защото техните граждани са неспособни да протестират или защото управлението там е съвършено. Просто обществените, икономическите и политическите условия са различни, а евентуалните сътресения не биха имали същото въздействие върху света.

Когато обаче сериозна криза разтърси Франция, Германия или друга голяма европейска държава, последиците могат да излязат далеч отвъд националните граници.

Има и още нещо. Големите държави често притежават сложни системи за управление и контрол. Разполагат с полиция, служби, администрация, социологически изследвания и огромни количества информация за обществените нагласи. Това дава на управляващите елити усещане за стабилност и контрол върху ситуацията.

Но да разполагаш с информация за недоволството не е същото като да разбираш неговите причини.

Обновена

Макрон: Нищо не оправдава насилието във Франция

След протестите, по време на които се стигна до сблъсъци

Голямата грешка: Да объркаш реда със съгласие

Една от най-опасните илюзии на властта е, че щом институциите работят, положението е под контрол.

Правителството заседава, парламентът приема закони, полицията охранява улиците, бюджетът се обсъжда, а министрите обясняват защо предприетите мерки са необходими.

От административна гледна точка всичко може да изглежда напълно нормално.

Но обществото не е административна система.

Човек може да приема години наред, че заплатата му не достига, че необходимото жилище е недостъпно, че образованието на децата му се влошава и че политиците не чуват оплакванията му. Той може да не участва в нито един протест.

Докато един ден не реши, че повече няма смисъл да чака.

Именно този момент е труден за прогнозиране. Историята не познава надежден показател, който да измерва колко недоволство може да понесе едно общество, преди да настъпи рязка промяна.

Естествено не всеки протест, колкото и мащабен да е той, не води непременно до революция. В демократичните общества протестите често са начин за корекция на политиката, а не за разрушаване на политическия ред.

Опасността възниква, когато управляващите започнат да разглеждат всеки протест единствено като проблем на обществения ред, а участниците в него престанат да вярват, че съществуващите институции могат да отговорят на исканията им.

Тогава двете страни постепенно започват да говорят на различни езици.

Европа няма нужда от революция, за да получи предупреждение

Днешната протестна вълна не доказва, че Европа се намира пред революционен взрив. Нито Франция от 2026 г. е Франция от 1789 г., нито Албания може да бъде разглеждана през същите исторически категории.

Но би било също толкова погрешно събитията да се възприемат като обикновена поредица от улични безредици.

В различни страни, с различни правителства и политически традиции, все повече хора поставят сходни въпроси: защо животът става по-скъп, защо обществените услуги се влошават, защо младите не виждат перспектива и защо политическите решения изглеждат толкова далеч от ежедневните им проблеми?

Отговорите няма да бъдат еднакви в Париж, Рим, Мадрид или Тирана.

Но общото предупреждение е ясно.

Властта може да контролира институциите, да разполага с парламентарно мнозинство и да има законно избран мандат. Това обаче не означава, че непременно контролира обществените настроения.

Френските крале също са разполагали с държавен апарат, армия и вековна традиция на управление. Това не им е помогнало да предвидят напълно какво предстои през 1789 г.

Днес никой не е длъжен да очаква нова Френска революция. Но всяко европейско правителство би трябвало да помни старата.

Стига глупости. Льо Пен и „Алтернатива за Германия“ не са руски активи. Може и „Възраждане“ да са фейк русофили

Специален текст за News.bg