Явно ставаме свидетели на нова и съвременна езикова реформа. Тя е малко странна, съвсем в синхрон с пост, постмодерното ни време и „постсъстоянието" на държавата при кабинета „Борисов".

Премиерът започва методично, но с твърда ръка да моделира речника на своите министри.

За момента им е забранено да използват думите „ще", „замразяване" и „спиране". За в бъдеще обаче се очакват табу-та и върху други думи от речниковия ни фонд.

Най-малкото, ще пострадат синонимите на горепосочените понятия.

Това ще се направи с цел - министрите да не се изхитрят случайно и да заобиколят премиерското вето върху думичките.

Не можем да отречем революционния подход на министър-председателя. Така, от една страна той предпазва министрите си от евентуални глупави и неизпълними обещания, а от друга поне вербално облекчава гражданството.

Защото, едно е „само" да ти замразят заплатата и спрат помощите, а съвсем друго е и непрекъснато да слушаш за това!

Може би презумпцията е, че при първия вариант несгодите ще бъдат посрещнати по-леко и хладнокръвно от потърпевшите.

Въпросът обаче е, че езикът ни има доста богат речников фонд, а пък 4-годишният мандат е много време, така че най-вероятно броят на забранените думи ще се увеличава - може би право пропорционално на засилване на икономическата и финансова криза.

Най-вероятно МС ще трябва да задели малко целеви средства и да издаде брошурка, съдържаща всички забранени за употреба от министрите думи.

Въпросът е възможно ли е отсега да предвидим бъдещите забрани, така може пък да облекчим премиера.

На първо време премиерският пуризъм (все пак става въпрос за изчистване) би трябвало да засегне основни понятия от рода на „намаляване" и „увеличаване", след това понятия, стресиращи гражданството - „парно", топла вода", „ток", тук му е мястото да предвидим и словосъчетание от рода на „13,14 и т.н заплата", а защо не и самите думи „заплата" и „пенсия" - така много министерски главоболия ще бъдат спестени.

А и най-вероятно ще бъде опростен и облекчен бъдещият парламентарен контрол, чиито въпроси трябва да бъдат съобразени с наличния речников фонд, разрешен на министрите.

А пък ако премиерът иска да остане завинаги в историята ни като велик езиков реформатор, то нека да убеди академиците от БАН да премахнат пълния член и, примерно, правилата за слагане на запетая.

Така би получил обичта и преклонението на поколения ученици и студенти.

И почти сигурен втори, трети и т.н. мандат.