Генералският пъзел

Най-малкото, това е акцентът в създадената от него сага „Неделчо Беронов".

Какви ли не обрати ни предложи тази история, продължаваща вече месец.
Генералът започна реденето на сложен пъзел и всичко станало до момента доказва, че е загадка каква картинка ще се появи след поставянето на последното му парче.

Първо Борисов постави ултимативно условията си, срещу които щял да подкрепи Беронов. Това принуди тъмносините на Костов да преобърнат на 180 градуса поведението си, но да угодят на исканията на кмета.

Последва смразяващо изявление на Борисов, с което той - меко казано - отказа рамо за Беронов и направо се подигра със сините, обяснявайки им, че самият факт, че той не се явява, е достътачна подкрепа за техния кандидат.

Градоначалникът дори поналя още малко масло в огъня, определяйки Костов и компания за „далавераджии", които само пречат на Беронов.

И тъкмо страстите поутихнаха и хората решиха, че по случая всичко е казано и Борисов съвсем е забравил за идващите избори, той отново изненада, обявявайки, че ще подкрепи Беронов.

Само че тази преосмислена позиция напомня за нещо, станало преди пет години, а именно - подкрепата на Симеон Сакскобургготски през 2001-ва за тогавашния президент, борещ се за втори мандат Петър Стоянов.
Подкрепа, която не само не помогна, но както и се оказа навреди на Стоянов.

Спомняте ли си дните недвусмислено мълчание на Симеон, последвано от обявяване на подкрепата, но някак си с половин уста.
След което наблюдателите регистрираха почти нулево участие на НДСВ в предизборната кампания на президента.
И всичко това най-накрая завърши с отиването на Симеон до урната за гласуване, но с демонстрирано нежелание и отегчение.

Сега това в основни линии се повтаря, само дето играчите са други.

Борисов обяви, че ще подкрепи Беронов, но гарнирайки изявлението си с констатацията, че прави това защото избира по-малкото зло.
След което спокойно обясни, че Беронов няма никакви шансове, но въпросът е балотажът да не е Първанов-Сидеров.

По-нататък в съботното изявление на Борисов става ясно обаче, че не той, а ГЕРБ щели да помислят дали да подкрепят десния кандидат. Кметът щял да реши това за себе си, чак след като разбере дали Беронов е гласувал за него на кметските избори преди година.

И тук вече става много интересно. Едва ли при наличието на двама десни кандидати за кмет на София - Гаврийски на ДСБ и Минко Герджиков на СДС, Беронов ще е подкрепил Борисов.

Какво ще прави сега конституционният съдия? Не върви да излъже - Бойко, разбира се, че теб подкрепих! - никой няма да му повярва.
А ако си признае, че е гласувал за друг, като нищо ще изгуби така желаното предизборно генералско рамо.

Всъщност, най-добрият вариант и за двамата май е - Беронов да не е гласувал - това дава свобода на Борисов да вземе каквото си пожелае решение, като най-вероятно ще се мине с декларация на ГЕРБ, която по някакъв начин ще намекне за ангажираност с десния кандидат.

Но важното е друго - до изборите остават цели 22 дни.
Време напълно достатъчно столичният кмет да преосмисли още няколко пъти позицията си, верен на стремежа към изненада.

Но и да не се случи това, едва ли са останали много симпатизанти на ГЕРБ и Борисов, за които да не е ясно, че тези президентски избори „не са тяхната игра".

Така че, каквото и да стане, те няма да гласуват, ако са разшифровали вярно посланията на лидера си.
Подкрепата на Бойко Борисов ще остане само на хартия - но факт напълно достатъчен, да удостоверява това за историята и бъдните поколения - ако някога му потрябва десен електорат.

В момента обаче за него много по-важен е, примерно, заводът за отпадъци, отколкото признателността на десния кандидат-президент, защото всяко едно постижение като кмет е допълнителен тласък при старта му като политик.

А тези тласъци биха дошли единствено при съвместната игра на Борисов с един друг отбор, чиито цветове не са нито синият, нито жълтият.