Странно защо ГЕРБ сами си докарват главоболия. Галимацията около сапунката „Андрей Иванов" бе отиграна не особено добре от управляващите, поради което ги очакват доста дни, в които ще им се задават неудобни въпроси.

Единият - защо Иванов бе запазен като лидер на ГЕРБ София - бе отклонен безцеремонно от вицепремиера Цветанов още по тъмно - на ранния брифинг в централата на управляващата партия.
Но този въпрос ще продължава да бъде задаван.

Странно е твърдението на Иванов, че се оттегля заради медийните публикации, още по-странен е коментарът му, че не се маха от СОС заради това, което се твърди в публикациите по негов адрес, а най-странното е пък казаното от Цветанов, че шефът на СОС не подава оставка заради медиен натиск.

Кашата е пълна, още повече, след като стана ясно от думите на вицепремиера, че на снощната сбирка на елита на ГЕРБ - с основна точка „Андрей Иванов", не е била обсъждана работата му в СОС.

Така няма никаква яснота, защо този човек си тръгва от шефското място в столичния парламент, а пък остава да ръководи софийската организация на ГЕРБ.

Ако приемем за истина първото му твърдение, че причина е медийния натиск, то публикациите се появиха още през ноември 2010 година, като продължиха през цялата 2011. Голям стоик трябва да е Иванов щом издържа това време, пък сви платната сега, когато не се пише чак толкова активно по негов адрес.

Защото няма никаква логика, след убедителна изборна победа в София за ГЕРБ, след като въпреки сериозния ропот и въпреки всичко Иванов бе номиниран и гласуван отново за шеф на Столичния общински съвет - и то буквално преди няколко седмици, сега да се случва всичко това.

Ако приемем все пак, че има някакви зрънца истина в разкритията на РЗС, от които тръгна всичко срещу Иванов и това вече доста е натежало в СОС и вреди на имиджа на герберите и на работата на местния парламент, то защо Иванов запазва високия си партиен пост в столицата.

Най-лесният отговор е, че този пост не е толкова висок, от него не зависи никой и нищо. Все пак става дума за ГЕРБ, сиреч за волята на един човек - лидера и премиер на страната.

Може и да има други отговори, но уви, те са някъде там...

Но при всички положения, въпросите ще останат, те ще бъдат задавани, докато не получат някакъв отговор.