Ще започна с няколко изтъркани фрази, свързани със зимата и снега.

Първата - култовото „Снегът пак ни изненада", втората - „Едно време бабите ни на това са му викали хубава зима, а за нас сега е бедствено положение".

Единствената утеха е, че изтърканите фрази точно съответстват като свежест на ситуацията в страната и столицата.

Другото, за което можем да се тюхкаме е, че снегът заваля точно в началото на работните дни - и то след толкова празнични, когато щяхме да се радваме през прозореца от домовете си на снежинките, а нямаше да бъхтим да чистим коли и да газим сняг и киша.

В София ситуацията е следната - столичани буксуват по кръстовищата, или газят сняг до колене по импровизираните тротоари.
Най-основните пътища бяха чисти и приветливо посрещаха трудолюбивите граждани, изнервени от преспите сняг по кварталите и затрупаните не чак толкова основни улици.

Стопля ги (евентуално) това, че ще съдим (евентуално) концесионерите по чистотата.
Няма лошо - това поне е малката утеха - един-двама осъдени концесионери - ще ни гарантира (евентуално) по-адекватна реакция.... догодина.

За момента сме изненадани и мокри.

В страната положението също не е розово - пак села без ток, пак основни магистрали и пътни артерии блокирани от - да си го кажем - не чак толкова обилен снеговалеж.

Но да обърнем страната на монетата - в ски-курортите ни ликуват - много сняг, много туристи (които са доброто оправдание и мотив супертарифите и суперцените да бъдат запазени и догодина).

Като знаем обаче, че тези курорти отдавна са „запазени" единствено за джоба на чуждите туристи, можем да констатираме, че и това не ни грее. И да се върнем от другата страна на монетата.

Остава ни единствено - което никак не е романтично - да мечтаем за глобално затопляне и безснежни зими.

За любителите на кратките форми - каквито концесионерите, такива и зимите.