На първи прочит проектокабинетът на левицата и ДПС предлага две изненади.

Първата е самата негова структура и втората (която, трябва да признаем, произтича от първата) е реакцията на средите извън БСП и ДПС – и десни, и центристи от НДСВ са далеч от очакваното 100-процентово отрицание на кабинета “Станишев”.

Заслугата за това се казва “Пламен Орешарски” и “Бойко Коцев”.

Орешарски поема изключително знаковото финансово министерство (което до преди два дни явно е било за Милен Велчев), а с това левицата прави сериозен реверанс към дясното пространство.
Да не забравяме все пак, че икономистът бе кандидат-кмет на София, издигнат от СДС и знакова фигура сред демократите – поне за известно време.

С издигането на Бойко Коцев – досегашен зам-вътрешен министър в кабинета “Сакскобургготски” – за министър на правосъдието, левицата дава знак и на НДСВ, че в драматично важната съдебна реформа може да има приемственост.
И това няма да може да се отрече от средите на жълтата партия – част от които вече дълбоко съжаляват за провала на тройната коалиция, който отне на НДСВ най-малко 6 министерски кресла.

Друга тема, разбира се е, дали тези имена - наред с някои от министрите на ДПС, не са бушоните, които ще бъдат сменени при първото “гръмване на инсталацията”.

Присъствието на проф. Гайдарски сред министрите също е едно добро попадение.
Тук въпросът обаче е дали изтъкнатият наш хирург и всеобщо уважаван и приеман специалист ще бъде и добър администратор, като се имат предвид сериозните проблеми, които наследява в министерството.

Въпреки тези няколко сполучливи хода на левицата, дори беглото преглеждане на списъка с имената обаче оставя леко тягостно чувство.
А именно – това на един трудно съставен кабинет.

Противно на очакванията за разделяне на ведомства и създаването на нови министерства, се получава точно обратното – сливания, които водят до изключително тежки позиции, най-сериозните от които са бъдещото ведомство на Калфин, съчетаващо външно министерство и евроинтеграция и министерството на Овчаров, което обединява икономика, енергетика, а според някои сведения и отнетия от културата туризъм.

И тук идва въпросът – дали пък липсата на кадри не е принудила архитектите на новия кабинет да уедряват тези министерства?

Отговорите ще очакваме след “втория прочит” на кабинета.
А защо и да не изчакаме гласуването му във вторник в парламента.

То може да направи втория прочит излишен.