Винаги надеждата умира последна. Това всеки го знае.

До последно се надяваме, стискаме палци, молим се на богове, богини и прочие, вярвайки в доброто и позитивно начало на света.

Уви, за ЦСКА и неговите фенове надеждата умря. Няма Европа, няма Шампионска лига, в бъдещето се мержелеят бабунестите терени на „В" група.

Но да излезем от чисто спортната и фенска тема. ЦСКА е един икономически субект, едно предприятие, което се провали, неспазвайки закони, които са много далеч от спорта - те важат за всеки - независимо дали управлява отбор, или склад за тухли.

Поредната евросанкция се казва ЦСКА.

Наред със спрените пари по еврофондовете, заради некадърност, мързел и безхаберие на чиновниците ни, сега спират ЦСКА - пак заради некадърност, мързел и безхаберие на ръководството, начело с Александър Томов.

Четем, той бил поел вината и се оттеглял.

Как така ще се оттегля?! Това е най-лесното - оставя мръсотия и хаос, пред които бледнеят и Авгиевите обори, където е геройствал Херкулес, и минава зад завесата - на сянка, тишина и спокойствие.

Така не може. Той трябва да остане на поста си и да започне да отговаря, обяснява, да поеме всички негативни удари от така създалата се ситуация. (Тук не става дума за ударите, изкривили вратата на лимузината му оня ден на "Армията").

Това ще му е полезно, защото най-вероятно ще бъде генерална репетиция за това, което го чака във връзка с „Кремиковци" - нещо доста по-мащабно, сериозно и скандално.

Кошмарът, случил се с ЦСКА, задължително трябва да се превърне в тежка обеца за всички спортни дружества.
Това го направи УЕФА - за едното ухо.

Прокуратурата и съдът ни пък трябва да направят от Сашо Томов другата обеца - за всички ръководители и администратори.

Само така от целия този срам ще има полза, само така гневът и обидата на хилядите фенове символично ще бъдат отмъстени.