Това беше. Затваряме страниците на поредния календар.

Още един къс от времето ни отмина, изтърколи се (както казват бабите и дядовците ни) осмата година от третото хилядолетие.

В началото тръпнехме в почти сладостно очакване на чудесиите, с които ще ни срещне така тайнственият 21-ви век. Вярвахме, надявахме се, увещавахме сами себе си, че не е логично "животът да не стане прекрасен".

Е, не стана. Краят, а и цялата тази година отново не бе особено благосклонен към нас.
Отново грижите, притесненията и абсурдите около нас бяха много повече от спокойствието и радостта. Като че ли за пореден път на изпитание бяха подложени нашата сила, воля и търпение.

Дали издържахме?

Може би това ще го покажат идващите 365 дни, от чието начало ни делят броени часове. Може би важното е, че пътят е напред и продължава някъде там, където се крие "разковничето на радостта и добруването".

И винаги, когато сменяме стария с нов календар, когато пак и пак тръгваме от числото "1", ние заявяваме готовността си да вървим "по пътя".
Заявяваме, че сме силни и не забравили смисъла на понятието "надежда", защото винаги има един "следващ път" и едни "следващи надежди". Останалото са мечти и пожелания.

Честита Нова година, честити нови надежди!