Не е добре, когато дебат в парламента по президентско вето върху промени в бюджета е по-безинтересен и безидеен от случващото се около сградата, в която той се провежда.

Тук в интерес на истината „пръст има" и държавният глава, който твърде измъчено - кой знае откъде изсмукано - наложи това вето, за да докаже нещо си, което тепърва ще анализираме какво е.

Не е добре, когато управляващи - напълно съзнателно, палят автобусите от цяла България и ги карат в София, като по безпрецедентен начин противопоставят един протест на българи срещу друг протест на българи. Браво на полицията и на всички с принос да не се случи нещо сериозно и трагично в центъра на столицата ни.

Твърде елементарно е по този начин да се внушава каквото и да било, камо ли да се въздейства на група, протестираща вече над 60 дни. (Отделен въпрос е, в какво се превръща този протест с времето.)

Първосигнално е да се мисли в контекста „кой е по по най". „Много сме, силни сме", не би трябвало да върви 23 години след така наречения преход към демократичен преход.

Идва есента, краят на морето и други такива и най-вероятно рестарт на по-многолюдните протести. Ако управляващите и занапред мислят така да им въздействат - като возят свои фенове от градове и паланки - то нищо добро не ни очаква.

Знае се, че винаги има за и против. Интелигентният политически подход е да помиряваш, а не да противопоставяш - банално, но факт.

Не е добре, когато странни - меко казано - управленски решения - най-вече от кадрово естество - остават необяснени и немотивирани пред обществото. Не е достатъчно да признаеш грешките, за да си осигуриш индулгенции за тях. Нужно е осветляване на механизмите и мотивите, заради които си ги допуснал.

Редно е кабинетът и тези около него да разберат, че посипването главата с пепел не работи отдавна. Това е безсмислен и дори изнервящ околните акт.

Не е добре, когато неясни политически и други формирования, но оглавени от ясни бивши бизнесмени и служебни министри нетърпеливо и трескаво се опитват да осребрят невижданите до момента граждански протести у нас. Ако не се усещат, че по този начин ги оцапват задълго, то сега им го казваме.

Не е добре, когато бивш премиер и лидер на най-голямата партия в момента продължава да говори, без много да му мисли.

Преди време взе, че каза, че настоящото управление не може да бъде свалено по демократичен начин. Главният прокурор, какъвто ни е активен, сигурно си е записал тези думички в тефтерчето и ако не дай, Боже, нещо се случи, веднага би привикал за разследване въпросния политик.

Същият лидер днес пък - мислейки може би, че е твърде духовито - сравни случващото се в София с това в Египет. Изключително безотговорно. Не можеш да сравняваш България с място, където на ден загиват стотици, където фундаментализъм, авторитаризъм и т.н. се сблъскват без оглед на човешките животи и съдби.

Единственото му извинение е, ако не е знаел какво говори.

Въобще, не е добре, когато много се приказва, с което се прикрива липсата на действия. Ако нещо сме научили за тези 23 години е, че когато дебатите станат твърде шумни, многословни и повтарящи едно и също, то след тях не се случва нищо.

Риториката е присъща за университетските аули, за управленските пространства обаче трябват мисъл, действия и поемане на отговорност, ако бедите за народа са повече от благините.