„Орлов мост" има причина да се гордее.

Това ключово кръстовище в София е на път да стане символ, като в същото време припомни на гражданството, че то има реалната сила и възможност да влияе на избраните от него да управляват.

С почти безпрецедентна скорост (което обаче може и да означава и не добро проучване и осмисляне) президентът Плевнелиев в почивния съботен ден върна на депутатите приетия от тях Закон за горите.

Това става само ден, след като той - волю-неволю, трябваше бързичко да „ветира" още един герберски закон - за съдебната власт.

При първото вето Плевнелиев бе „помолен" от премиера Борисов да го наложи, можем само да гадаем дали лидерът на ГЕРБ е въздействал на президента и за горския закон.

Но като знаем колко страдаше Борисов, че протестиращите „му затваряли Орлов мост", сигурно е имало телефонен разговор между Дондуков 1 и 2.

Едва ли Росен Плевнелиев е предполагал, че с действията си неговите хора от ГЕРБ ще го принудят още на четвъртия месец от мандата си да „вземе главата" на два закона.

Дали от некадърност, или пък от неустоим лобизъм, законодателите окепазиха два закона и вкараха в проблеми премиер, министри, президент.

Странно, скъсана ли е нишката на комуникация вътре в ГЕРБ, или просто там се е настанило чувството за непогрешимост, всевластие и безнаказаност.

Защото направо си е смешно ГЕРБ в парламента да приема закон, а след това ГЕРБ в Министерски съвет да кара ГЕРБ в президентството да спира въпросния закон.

Е, Орлов мост ги наказа.

Остава въпросът, дали пък при Закона за горите проблемът не е бил в нежеланието на управляващите да обясняват и комуникират със себеподобните си.

Защото редица коментари показват, че във върнатия закон има и някои нови и добри за развитието на регионите неща. Може би, ако от ГЕРБ не смятаха, че живеят сами в държавата, а има и други, които искат също да се търси мнението им, хем този закон можеше да го бъде, хем нямаше да „Му затварят Орловия мост".

Все пак ГЕРБ имат цяла година мандат и ако досега за три управляващите не са се научили на комуникация, то поне изминалата седмица да им е обеца на ухото в това отношение.

Иначе стана ясно, че и Борисов изпитвал страх. Бъдещите му биографи трябва да си отбележат това и да го подчертаят дебело.

Премиерът хич не обича протестите, хич не иска да се вижда в ролята на лошия. Нали помните колко бе доволен, когато разказваше как тайно ходел до строящото се Околовръстно и от задръстванията там не се чула и една псувня по негов адрес.

А сега само за три дни от Орлов мост чу какво ли не. И както бе непоклатимо твърд, че нищо не може да повлияе на приетия закон, така само за няколко часа размисли и очаквано законът пое обратно от Дондуков 2 към площад „Народно събрание".

Битката за горите обаче не е приключила, сега е време за отговор на другата страна. Тази, която с нетърпение чакаше да види закона на страниците на Държавен вестник. Който наистина може и да доведе до добро развитие на редица региони и хората там. Паралелно с това обаче невидими за нас вратички в него ще позволят някои избрани да развият и други неща, лично в своя сметка...

Явен е въпросът за наличието на двете лобита - екологичното и индустриалното.

За съжаление монетата има две страни, като нито една от тях не е изцяло „света вода ненапита". Защото доста голяма част от тези, които превзеха на няколко пъти Орловия мост не знаеха за каква кауза го правят. Те имаха това, от което се нуждаят - хубаво време, готови лозунги и скандирания, невидим враг.

И ако в този случай приказката за момента свършва щастливо, не се знае следващият път, кой ще се присети да използва тази суперсила за други свои „проекти".

А хората, които са в управлението и които се гласят да остават там по-задълго, трябва най-накрая да разберат, че не може хем вълкът - сит, хем агнето цяло.

В най-добрия за сбърканата ни демокрация случай - тъй като не могат да предпазят агнето и да нахранят с друго вълка, властимащите ту дават добичето на хищника, ту го оставят гладен.

Проблемът за Борисов и ГЕРБ са именно тези две страни на монетата.

Защото еколозите сега са щастливи и ще празнуват, но Орлов мост остава празен, чакащ другите недоволни.