Някои от читателите на News.bg ме критикуват по форумите, че често пиша за убийството на сестри Белнейски. Обвиняват ме, че „ровичкам" в този болезнен случай, търсейки евтина сензация, пренебрегвайки скръбта на родителите и близките.

Но това не е така.

Ровичкам в този случай, защото съвестта ми казва. Аз съм обикновен човек, но и журналист и моралът не ми позволява да забравя смъртта на Христина и Росица.

Ровичкам в тази зловеща и нелепа смърт, защото искам да покажа солидарността си към болката на Пазарджик, а и не смятам, че трябва да се вълнуваме само от събитията на деня и след месец-два да изтрием от съзнанието си нещо, което ни е разтърсило.

Не мисля, че е редно случаят „Белнейски" да отшуми и да бъде забравен. Той трябва да бъде разрешен, или ако не, някой трябва да понесе отговорността за смъртта им, за болката и непресъхващите сълзи на родителите, за несвършената или зле свършена работа.

Някой трябва да даде отговори на момичетата, на Пазарджик, на всички нас.

Няма да забравя думите на вътрешния министър Румен Петков, който в началото на мандата си заяви категорично, че МВР и съдебната система ще работят „ръка за ръка" и полицията вече няма да се оправдава за престъпниците на свобода с думите на бившият главен секретар на МВР Бойко Борисов: „Ние ги хващаме, а те ги пущат".

Помня тези думи, защото когато откриха телата на Христина и Росица, той, министър Петков, упрекна родителите им, че твърде късно са подали сигнал за изчезването на момичетата.

Не смятам, че е човешко, като родител и политик така жестоко да хвърлиш вината в лицето на тези оскърбени и почернени от мъка хора, вината, която със сигурност ги е мъчила и още не ги оставя.

Случаят „Белнейски" не бива да бъде забравен, дори и ако - дай, Боже - престъпниците бъдат хванати и осъдени.
Като обеца на ухото тази трагедия трябва да се помни - и от следователи, и от прокурори, и от политици.

Години наред слушахме, че поръчковите убийства на публични личности са трудно разкриваеми - което напълно се доказва от неразкритите десетки такива.
Е, почти повярвахме, но тогава защо вече година буксува здраво разследването на едно от най-страшните престъпления за 2006 година.

И не трябва да търсим врага сред другите етноси, както бе в началото на миналата година. Няма значение дали той е българин, турчин, ром, арменец или евреин.
Убийците нямат етнос, просто извергът, отнел живота на тези 2 невинни момичета, трябва да понесе своята отговорност и да плати за тяхната смърт.

Случаят трябва да бъде разрешен, дори и само, за да се промени посланието към обществото, да се заличи говоренето, че „пръст в тази работа" имат и самите органи на реда.

Отдавна мина периодът, в който имаше смисъл да слушаме призивите на МВР - обществото да не вдига много шум по случая, за да не пречи на разследващите.

Да пречи? Как? Като настоява убиецът да бъде заловен?

Не, оттук насетне трябва да се шуми. При това здраво. Всеки ден да задаваме въпроса - "Открихте ли убийците на Белнейски?".

Най-малкото - за да не бъде забравено.