Това беше. Затваряме страниците на поредния календар. Още един къс от времето ни отмина, изтърколи се (както казват бабите и дядовците ни) втората година от третото хилядолетие. Звучи доста респектиращо и патетично, още повече, след като си спомним страниците на пророците-фантасти Артър Кларк, Азимов, Саймък.

Тръпнехме в почти сладостно очакване на чудесиите, с които ще ни срещне така тайнственият 21-ви век. Вярвахме, надявахме се, увещавахме сами себе си, че не е логично “животът да не стане прекрасен”.

Е, не стана. Краят и на тази година не бе особено благосклонен към нас. Отново грижите, притесненията и абсурдите около нас бяха много повече от спокойствието и радостта. Като че ли отново на изпитание бяха подложени нашата сила, воля и търпение.

Дали издържахме?

Може би това ще го покажат идващите 365 дни, от чието начало ни делят броени часове. Може би важното е, че пътят е напред и продължава някъде там, където се крие “разковничето на радостта и добруването”.

И винаги, когато сменяме стария с нов календар, когато пак и пак тръгваме от числото “1”, ние заявяваме готовността си да вървим “по пътя”. Заявяваме, че сме силни и не забравили смисъла на понятието “надежда”, защото винаги има един "следващ път" и едни "следващи надежди". Останалото са мечти и пожелания.

Честита Нова година, честити нови надежди!