Премиерът Сергей Станишев изненада всички. Свои, чужди, коалиционни партньори, а няма да е чудно, ако е изненадал най-вече себе си.

Странно - меко казано - прозвуча вдъхновената му реч-обръщение-поздравление по време на конгреса на НДСВ. Каква ти реч, това си бе едно истинско „Похвално слово за Симеон".

Вярно, протоколът изисква политическият лидер да почете конгреса на своя коалиционен партньор - пък бил той чак в Габрово (добре поне, че НДСВ не избра още по-далечна дестинация за своя висш форум).

Но словото на Станишев надхвърли разбиранията за един стандартен като емоция реверанс към политическия си партньор.

Премиерът се бил учил от Симеон - няма да изреждаме на какво - много е, Сакскобургготски бил „истински европейски политик и държавник" и т.н., и т.н., изобщо един огромен вулкан от чувства изригна от трибуната в залата, докато говореше премиерът и лидер на БСП.

И тъй като все пак става въпрос за политика, а според учебниците в нея няма нищо случайно, да се запитаме за какво му трябваше на Сергей Станишев това словоизлияние.

От един коалиционен партньор, който ти осигурява парламентарно мнозинство можеш да очакваш две неща - да те подкрепя или да спре да те подкрепя - разбира се плюс нормалните нюанси на тези две действия.

Ясно е, че напъните на опозицията за предсрочни избори поутихнаха и оцеляването на мандата на тройната коалиция е сигурно - разбира се с уговорката, че и трите управляващи партии, най-вече НДСВ, са в състояние да възпроизведат някой мегагаф, който да ги лиши от пълен мандат.

Сигурно е обаче, че и БСП, ДПС и най-вече НДСВ нямат желание сами да предизвикват парламентарни кризи и извънредни избори.

Което означава, че бъдещето до лятото на 2009-а е розово, коалицията е стабилна и не това е поводът за днешното похвално слово, изчетено от Станишев.

Дали пък червеният лидер не се вслуша в думите на червения стратег Лилов, че твърде много се гледал сегашният мандат, а трябвало да се мисли за следващия...

Но каква полза би имал Станишев и БСП от скромния процент и нещо електорална подкрепа за НДСВ?

Едва ли столетницата вижда в НДСВ стратегически партньор за идващите избори, най-малкото, защото огромната част от червените избиратели по исторически съображения не щат и да чуят за „Негово Величество".

Отхвърляме варианта премиерското слово да е покана в аванс към НДСВ за нова коалиция и в новия 41-ви парламент.
В него просто жълти депутати няма да има - освен ако разбира се бариерата за влизане в парламента не се смъкне до 0,5 процента.

Какво тогава? Нареждане от Брюксел? Бъди добър към Симеон, че... И това обаче не върви, защото европолитиците просто имат други методи за лобиране и натиск.

Може би пък Сергей Станишев смята да използва благоразположението на Симеон като щит срещу Бойко Борисов и „агресията" на ГЕРБ.

Убедително звучи, като се има предвид, че именно Сакскобургготски е „творецът", дал първия силен тласък на Борисов към властта.

Но генералът взе, че почна да отхапва опашката си, съветвайки Симеон да излиза в пенсия, така че едва ли Станишев вярва на илюзията, че може да спре Борисов чрез бившия премиер.

Затова е и най-логично да приемем, че премиерът се е объркал. Не е взел вярното слово от бюрото си, а друго, подготвено за друг човек и повод. И оттук иде моментът на голямата самоизненада и неудобния въпрос - какво чета всъщност аз...?

Сега не по-малко интересно е дали жестът ще бъде върнат с едно царско „Похвално слово за Сергей".

Задава се със страшна сила 47-ият конгрес на БСП, насрочен за края на ноември. Очаква се той да бъде особено тежък за лидера Станишев, предвид нарастващите обвинения в бягство от лявата политика и заради лошата разлика между процентите на БСП и ГЕРБ.

И, представете си, на фона на това - Симеон Сакскобургготски, изправен пред червените делегати с думите - „Ученикът надмина своя учител..."