В петък започна поредният скандал в българското публично-политическо пространство.

Един, изкочил от тефтерчето на „бизнесмена" Красимир Георгиев, се опита да набута друг в същото тефтерче.

Предстои да разберем дали освен първото тефтерче обаче има и второ тефтерче, или пък халваджийски тефтер. Той пък ще бъде на собственик, може би - на друго лице. Засега това е Стенли.

За да бъдем по-конкретни - депутатът от БСП Кирил Добрев, уличен във връзки с Красьо Черния от Плевен, даде задача-закачка на медиите да търсят човек с прякор Стенли и да питат премиера Бойко Борисов за него.

Във всеки случай предстои да разберем дали освен тефтерчето на Красьо не съществува и друго тефтерче - на Стенли. Предстои да разберем и нещо друго - дали няма от българската политика да започнат да извират все по-колоритни имена.

Тук може да се започне с ономастичен анализ, който също да остане като задачка за медиите. Красьо Черния или Красьо от Плевен, сега пък Стенли.

Удивително, но този тип скандали от гледна точка на имената започват да приличат на борческите години в така наречените „тъмни" или „подземни етажи" на скъпата ни родина.

Тогава изведнъж изникнаха някакви хора с най-обикновени имена като Иван Иванов и Георги Георгиев, които притежаваха митични прякори. И за които всеки говореше сякаш са всеизвестен факт - както прякорите им, така и личностите им.

Е, да, прякорите освен с мистиката около себе си, определено стряскаха със семантиката си - Секирата, Лудия, Кръвта, Кривия, Черепа, Куката, Баретата, Пръча, Кърлежа, Боксьора, Пилето, Очите.

Много от тях станаха известни с рождените си имена едва, когато ги застреляха; други от тях са си живи и здрави и досега (и дано да си останат добре, че труповете по пътищата на България са достатъчно).

Самите прякори не само отблъскваха, но и стряскаха все още наивното и незапознато с явлението мафия българско общество. Може само да си задаваме въпроса, риторично, какви човешки отношения седят зад назоваване като „Кръвта" или „Секирата".

В последните години тези прякори минаха малко по на заден план. Във всеки случай простичкото Маргините, Галевите, а и „братя" бележи едно опитомяване и дори цивилизоване.

И някак си неусетно тази практика се прехвърли от подземието към върха. Изведнъж с прякори започнаха да говорят не други, а политици. И да назовават хора между тях си. Всичко започна с „Вълка" в столичната община и демонизирането му (то вълкът си е нещо страшно, особено ако често се препрочита приказката „Червената шапчица" или изобщо приказните сюжети).

От отсрещната страна обаче отговориха с кабаретен нюанс - „котараците".

Сега след Красьо от Плевен иде Стенли - от леко чалга привкуса на умалителното Красьо се отива към алтернативното поп-звучене на Стенли.

Е, все пак еволюцията в прякорите дава надежда. Очакваме и политици с нежни имена.