Очаква се през първата половина на ноември да бъдат подновени техническите разговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ. Започнаха да се появяват и някои важни сигнали, свързани с евентуалната реализация на въпросното намерение.
Може да се каже, че вече е налице завършена позиция на Украйна и Европа що се отнася до осигуряването на примирие. Става дума за замразяване на военните действия по линията на съприкосновение.
Неотдавна се проведе разговор по телефона на финландския президент Александър Стуб и премиера на Норвегия Йонас Гар Стьоре със стопанина на Кремъл Владимир Путин. Важно е да се отбележи, че разговорът предварително е бил съгласуван с украинската страна и цялата информация от него е предоставена на правителството в Киев.
Публичната информация от страните, участвали в разговора, е ограничена. Норвегия и Финландия заявиха, че са изразили необходимостта от отговорно отношение към евентуалните разговори за примирие. От Кремъл пък казват, че "легитимните интереси" на Русия трябвало да бъдат взети предвид и НАТО да се свие до границите от 1997 г.
Ако техническите разговори през ноември бъдат подновени, то ситуацията ще изглежда по следния начин: - от едната страна са Украйна и Европа, от другата - Русия, а САЩ - като посредник. Т.е. разликата с предишните случаи ще е, че досега страните от ЕС и европейските страни от НАТО подкрепяха Украйна, но не проявяваха интерес към техническите разговори.
Това предизвикваше обвинение както от руската страна, така и от администрацията на Доналд Тръмп, че Европа хем не участва, хем проваля усилията за постигане на примирие. Не е никак случайно, че именно Финландия и Норвегия влизат в контакт с Русия.
Те имат обща граница с Руската федерация. Норвегия е дългогодишен член на НАТО и е извън ЕС. Финландия пък отдавна е в ЕС, а в НАТО е отскоро.
Де факто в двете страни взети заедно можем да открием всичко, което съществува в Европа, като членства или въздържане от такива в наднационалните организации и като национални интереси и тяхното съвпадане с общите интереси на Европа.
А наличието на обща граница с Русия означава, че именно Финландия и Норвегия биха били най-точния изразител на европейския интерес, тъй като техните национални интереси съвпадат с него, когато става дума за заплахите за сигурността от страна на Кремъл.
Важен е въпросът, свързан с искането на Путин за свиване на НАТО в границите от 1997 г. Освен страните от Източна Европа това касае също Финландия и Швеция, които постъпиха в алианса съответно през 2023 и 2024 г. Въпросното искане Путин нарича "легитимни интереси" на Русия.
Що се отнася конкретно до Украйна, руският президент освен за отказ от членство в НАТО настоява и за демилитаризирани зони на украинска територия, ограничаване на числеността на армията на Киев и т.н. Или казано с други думи, Путин се стреми да сложи ръка цялостно върху суверенитета на Украйна, както и ръка върху суверенитета на страните от Източна Европа що се отнася до тяхната сигурност и начините, по които те биха искали да я гарантират.
Путин изрази претенциите си към Източна Европа през 2021 г., още преди началото на пълномащабната фаза на войната срещу Украйна. Тогава отказът беше категоричен както от САЩ, така и от европейските страни членки на НАТО. Тогавашният държавен секретар Антъни Блинкен дори писмено предаде американския отказ на външния министър на Русия Сергей Лавров.
Очевидно за Финландия руските претенции от 2021 г. не са били от значение след като страната влиза в НАТО през 2023. Без съмнение Финландия и нейния президент Александър Стуб са сигурен гарант, че алиансът ще остане в настоящите си граници и ще запази потенциалните възможности за разширяването си.
Ако обърнем внимание на процедурната страна на темата, то трябва да е ясно, че НАТО не може да изключи нито една страна от организацията. Постъпването в Алианса и неговото напускане се случва единствено въз основа на суверенни решения на съответните страни и техните публични институции.
За да влезе една страна в НАТО, е необходимо, също така, всички постъпили преди нея да са съгласни с нейното членство. Колкото до въпроса за напускане, то такова нещо не се е случвало в 77-годишната история на НАТО.
Искането на Русия от 2021 г., което приоритетно беше насочено към САЩ, освен всичко друго, е и принципно невъзможно да се случи, тъй като американското правителство не може да извади никого от НАТО. В Кремъл и руското правителство най-вероятно добре знаят това.
Тогава Путин използва тази тема под формата на "легитимни интереси" на Русия, за да започне войната срещу Украйна. А сега най-вероятно ще я използва, за да удължава военните действия и да потиска разговорите за примирие, поддържайки ги само на техническо равнище.
През 2021 г. дори Румен Радев, тогава президент, реагира срещу искането на Путин, отбелязвайки че е въпрос на национални решения в кои съюзи ще членува една държава и натискът от трети страни не е допустим. След като започна пълномащабната война преобладаващата позиция на Румен Радев и Илияна Йотова беше и продължава да е, че е необходимо дипломатическо решение.
Стуб и Стьоре показаха как се прави, докато Радев и Йотова остават само с думите си. Нещо повече, нито единият от двамата не взе отношение по действието на лидерите на Финландия и Норвегия. Дори не стана ясно дали българската страна е била уведомена за намеренията на Стуб и Стьоре, или нищо подобно не се е случило.
Полският премиер Доналд Туск, например, заяви, че е бил информиран и консултиран за телефонния разговор на финландеца и норвежеца с Кремъл. Финландия и Норвегия дават ясен пример как, без да се отказват от подкрепата към Украйна, е възможно да се направят дипломатически опити.
Това се случва за първи път от началото на пълномащабната руска война срещу Украйна. И то е нещо съвършено различно от това, което демонстрира Доналд Тръмп като отношение към конфликта, след като повторно влезе в Белия дом.
Американският президент промени ролята на САЩ, превръщайки страната от съюзник на Украйна в посредник между Киев и Москва. При Финландия и Норвегия такова нещо няма.
Впрочем действието на Стуб и Стьоре ограничават допълнително дезинформационното поле на Кремъл. По времето на Джо Байдън от Москва твърдяха, че искат преговори, но "колективният Запад" (по техния език) не желае такива. След като Тръмп промени ролята на САЩ, обвиненията попаднаха върху Европа. Сега и Европа прави крачка към преговори, запазвайки обаче стабилна позиция.
Този, който не желае преговори, е самата Русия. Всъщност ролите на агресор и на желаещ преговори са несъвместими. При нито един от опитите за дипломатически контакти руската агресия не е била прекратявана, дори напротив, била е засилвана.
Изводът е ясен, Русия не желае да се откаже от агресията и да даде шанс на дипломацията. И докато това продължава да е така за примирие трудно ще може да се говори.




































































Коментари 7