Кабинетът се провали. По този лаконичен начин можем да продължим темата за учителските протести на 16-ия ден от ефективната стачка.

Независимо какво ще се случи оттук-насетне - дали още утре или след седмица правителството ще каже „да" на учителските искания и стачката ще свърши - самият факт, че се стигна дотук, самата реалност на 15-те „нулеви" учебни дни говори в подкрепа на твърдението за провал на кабинета „Станишев".

Защото обществото е в пълното си право да заяви - не се интересуваме от политически игри и финансови сметки - ние искаме децата ни да ходят на училище.
След като - то се и очакваше - кабинетът не се стресна от ултиматума на опозицията, дано го вразуми ултиматумът на обществото.

Трябва да е ясно, че именно от реакцията в подобни ситуации проличава качеството на едно управление.

По един или друг начин коалицията трябваше да убеди учителите да се върнат в класните си стаи - дали с реторика и умело представени обещания, или - ако не са способни на това - с удовлетворяване на стачните искания, но стачката трябваше да бъде прекратена.

Това е логично, да иска едно общество от своите управници, когато става въпрос за образованието на нацията.

Народът казва - Когато каруцата се обърне - пътища много. За съжаление обаче, след като обърна каруцата кабинетът няма чак толкова възможности за действие.

Вярно, може да продължи „принципното" си упорство и под прикритието на апокалиптични предупреждения за „хиперинфлация" да продължи протакането на преговорите.
Но това доникъде няма да ги доведе - най-много шофьорите да изпълнят заканата за подкрепа на учителите и да изкарат автобусите насред градовете.
Тогава стачката бързо-бързо ще свърши.

Единственото разумно, логично и морално решение е сериозен - но окончателен, диалог със синдикати и учители, на който първо кабинетът, а после и протестиращите ще направят разумните компромиси относно цифрите, с които да се увеличат заплатите.

Много е важно обаче първо правителството да коригира нагоре своето предложение, като в същото време спре да подрежда реформата преди заплатите.
Явно в случая най-логично е да се коригира заплащането и след това - в една спокойна обстановка - при пълни класни стаи, да започне най-после тази реформа в образованието.

Това е съвсем нормално да стане още тази седмица - независимо, че президентът Първанов няма да е в страната - защо ли всъщност му трябваше да се бърка в тази каша - трите неуспешни опита за помиряване на страните му носят само негативи.

Крайно време е премиерът Станишев да заеме местата на министрите Орешарски и Вълчев на масата на преговорите и да сложи ред в хаоса, а дали това ще стане след консултации с коалиционните партньори или не, това обществото също не го интересува.

И друго - след като ги замести в преговорите - след изборите, предновогодишно, да ги смени и в кабинета.
Явно - колкото и да е болезнена смяната на вицепремиер и финансов министър - случилото се в последните седмици изисква именно това.

И тъй като - въпреки дългия преход и годините в неволи, българинът запазва част от оптимизма си, ще предположим, че краят на учителските протести ще бъде сложен още тази седмица.

Защото така повелява логиката, защото ако искаме разумът да надделее, трябва най-късно идния понеделник децата да са по чиновете, а учителите - пред черната дъска.

Иначе... по-добре шофьорите да дойдат (ако можем да си позволим римейк на тази култова фраза от миналото).