Стана студено. Тук-таме поваля и сняг. Така че сме на път да си имаме почти нормална Новогодишна нощ.

Е, явно съдбата ни е миризмата на газ и политика да ни съпътства дори до края, но поне нощта ще е светла.

Пък и ние вече сме се научили да се абстрахираме – може би от инстинкт за самосъхранение - от всякакви подобни съмнителни проблеми и лошотии. Скриваме се от тях поне в празничната нощ.

Събираме сили да стъпим в следващата година, за която отново отвсякъде вещаят катаклизми и сътресения. Толкова убедително, че вече ни е неудобно да си пожелаваме оптимизъм.

Топли ни древното „Нова година – нов късмет”, мъчейки се обаче да си спомним кой беше предишният „нов късмет”.

Защото голяма част от света празнува, охранявана от полиция, топ лидерите пък използват новогодишните си слова за политически речи и послания. Скучно и досадно, предлагам да не слушаме и вярваме.

По-малките лидери пък – или тези, които си мислят, че са лидери, пълнят Facebook и Twitter с глупави текстчета, опитвайки се да бъдат иронични към противниците и дидактични към електората си, който обаче по-често съществува само във въображението им.

Нумеролози, астролози и всякакви там отдавна вече са разчепкали 2016-та, разгадали са всички нейни символи и са предрекли какво ни чака.

Не са останали по-назад и колегите им анализатори – политически, икономически, демографски (там специално ние сме били много зле), финансови и т.н.

И според тях бъдещето е мрачно, по-сдържаните пък философски успокояват, че по-лошо от досега няма да бъде.

Нека и тази година обаче опитаме да се отърсим от цялата тази мръсна пяна с простичкото „Житен клас на нива, Златна ябълка в градина” и свистенето на сурвачките.

Нищо, че на някои ще се стори наивно. Често късметът е в това - да открием, че можем да се опрем на традициите.

Здрава и спорна 2016 година!