Помните тъмните времена от началните години на българската демокрация. Имаше тогава един премиер, който се провикна - За бога братя, не купувайте!

Сега уж вече сме на светло, демократизирали сме се, пък и в Европейския съюз ни приеха, което значи, че действителността около нас трябва да става все по-логична, уредена и социална.

Само че сапунката, която се разигра тези дни в Столична община разби на пух и прах упоменатите по-горе нагласи.

По една от най-болезнените теми за софиянци - топлото, общинарите спретнаха такова представление, което би трябвало да отблъсне от касите на топлофикация и най-преданите платци на дружеството.

Оказа се, че демагогията се е настанила изключително трайно и стабилно на Московска и оттук насетне много трудно биха ни убедили, че всичко се прави в името на добруването на столичани.

Глупости! Играта с топлофикация е прозрачна като бистър планински ручей. Под повърхността всичко се вижда и това е най-гадното.

По средата на зимата - слава богу, че е доста мека, в началото на период, в който природният газ започва да скача, както и всичко останало поради влизането ни в ЕС, политическата ни дерибейщина остави и без това затъналото дружество без нормално управление.

Преди време - след като станаха известни заигравките на Вальо Топлото - доста мои познати отвратено заявиха, че спират да плащат за парно.
Не бях съвсем съгласен с тях.
Но тогава.

Сега вече си мисля, че не е лоша идеята за един столичен бойкот на касите за плащане, бойкот насочен не към служителите на Топлофикация, а към тези, които ги управляват и вземат решенията.

Защото управлението е лошо, решенията - безумни, поведението - арогантно и демагогско.

Защото крайно време е да има изтрезняване.
А това става най-лесно, когато този който плаща за почерпката, спре да го прави.