Страна на чудесата за непукисти... това е част от заглавието на новия роман на Харуки Мураками. Без да съм чела все още новата книга на японеца, ме обзе мисълта, че това, което се случва през последните седмици в Българя напълно отговаря на тази недовършена фраза.

Първо - премиерът ли се обърка - ние ли се объркахме. България ли се обърка, журналистите ли объркаха България и изобщо кой защо се зарадва заради Бургас-Александруполис.

Пуснаха Маргините - съдени, че са били организатори на престъпна група. Едно от делата срещу знакови фигури, за което ЕС ни следи. Престъпната група обаче отива в затвора, но без главатарите си, които очевидно останаха маргиналите в този съдебен сюжет...

Без да следваме хронологично събитията, да си припомним, че от ЕС ни пращат мисия на проверка. Да, ама не. Оказва се, че Симеон Дянков сам ги е поканил „ехе, още преди няколко месеца". Отново сме в грешка.

5-годишни дечица пеят „Тупалка" пред „Св. Александър Невски" - религията и чалгата „под един купол". Цяла София играе кючек...пазете си чантите, когато се разхождате из центъра. Той бе превзет. Синодът и Пайнер си мериха ролексите - чий е изостанал повече...

По спирките пияни цигани друсат кючек и пеят „Софиянките за теб се бият..."

А междувременно светът е футбол, дойде Елтън Джон, идват Рамщайн. Керванът си върви, кучетата си лаят, а овците си пасат.

В крайна сметка на кого му пука в тая жега...

А изваденото от контекста пълно заглавие на Мураками гласи „Страна на чудесата за непукисти и краят на света".