Без съмнение 2020 година премина под знака на пандемията от коронавирус (COVID-19), като това бяха и двете най-употребявани думи през отминаващата година, както и вървящите с тях локдаун (блокада, карантина), мерки и ваксина. Невиждана от времето на испанския грип преди 100 години здравна криза за света, която напомни на бодро запътилото се към "безсмъртие" целокупно човечество, че смъртта е част от живота и "безсмъртието" е утопия.

Здравна криза, разразила се в епохата на постистината и постмодернизма, в която убежденията, емоциите и мненията на отделната личност са по-влиятелни от обективните факти, от експертните становища, от изказванията на авторитетите, които са почти тотално делегитимирани. А това се оказа най-сериозният препъникамък пред преборването на пандемията. Защото в епохата на постистината всеки си има "сакрални" лични емоции и убеждения, които, споделени в социалните мрежи и форумите на медиите, имат свойството да се мултиплицират лавинообразно и да се превръщат в общосподелена "истина" за масите.

Влошаващо кризата обстоятелство е, че през последните години същите тези маси започнаха да инсталират в управлението на различни държави хора, които не са (много) по-умни и по-знаещи от тях, а такива, които ги уверяват, че техните емоции и мнения са "свещени" и управлението на държавата ще се ръководи тъкмо от тях и съобразява тъкмо с тях, а няма да се ръководи от и да се съобразява с обективните факти и становищата на авторитетите и експертите.

Емблематични примери в това отношение са Доналд Тръмп, Борис Джонсън и Жаир Болсонару, ръководителите съответно на САЩ, Великобритания и Бразилия, които са в челните места в класацията по брой на заразени и починали по време на пандемията. И тримата са десни популисти, дошли на власт на вълната на недоволните от традиционните политически елити маси. Така стана възможно най-високопоставеният специалист по инфекциозни болести в САЩ д-р Антъни Фаучи да "няма думата" какво да се прави по време на здравната криза, а Тръмп сутрин, обед и вечер да "насъсква" масите в "Туитър" срещу всякакви предложени или реализиращи се от отделните щати политики, които не му/им се харесват. Стана възможно Болсонару да нарича коронавируса "малък грип" и да се обявява срещу носенето на маски и ваксинирането. Стана възможно Джонсън да казва, че Великобритания е "свободолюбива страна" и не понася да бъде ограничавана като Италия във връзка с COVID-19. И все пак и тримата претърпяха някаква еволюция в мисленето, чак след като лично се сблъскаха с коронавируса, но това не е "червена точка" за тях, тъй като от властниците се очаква да действат превантивно и априори, а не постфактум и апостериори.

Здравната криза породи и изключително щекотливи морални дилеми - здравето или икономиката, възрастните или младите. Щекотливи, защото действително е изкуство да се намери баланса по време на "покосяваща" възрастното и болното население пандемия между спасяването на човешки животи, от една страна, и съхраняването на икономиката, от друга, за да няма умрели и от глад и безпътица.

Популистите, разбира се, избраха икономиката. Ала в случая на Тръмп, Джонсън и Болсонару този избор предизвика друг парещ въпрос - те се излекуваха успешно от COVID-19, но възможно най-добрите медицински грижи, които получиха, достъпни ли са и за техните избиратели, а и за целокупното им подопечно население. И понеже отговорът е съвършено очевиден, а именно - не, за населението медицинските грижи са според състоянието на джоба, т. е. който не може да си плаща, разчита за спасението си на себе си (и Бог евентуално), тогава този техен популистки избор в полза на икономиката създава огромен морален, етичен, здравен и социален разлом.

Ала всъщност дилемата "здравето или икономиката", изострена от пандемията, е резултат от много години бездействия от страна на политическите елити по света. Покрай коронавируса лъсна нелицеприятното обстоятелство, че системите на здравеопазването са хронично недофинансирани, че например липсват достатъчно оборудвани легла в отделенията за интензивно лечение, занемарени са инвестициите в борбата срещу инфекциозните болести, няма достатъчно подготвени инфекционисти и пр. И всичко това е било заради късогледството на политиците, заради обслужването на моментните желания на техните избиратели, а именно - намаляване на данъчната тежест, за да разполагат хората с повече средства за потребление и консумация, за да се завърта все по-бързо и по-бързо колелото на "просперитета", който обаче при първата по-сериозна криза се оказва стъпил на глинени крака, "просперитет", който буквално "ходи" по трупове.

Пандемията от новия коронавирус, в която до момента са починали 1 805 000 души, можеше и да ни подмине, ако не унищожавахме поголовно природата. Колкото повече я унищожаваме, толкова повече имаме досег с дивия животински свят, а това е предпоставка и за други масово покосяващи зоонозни заболявания. Дори и този точно коронавирус да е бил изпуснат (случайно или умишлено) от лаборатория в Китай, т. е. в него да има някаква човешка намеса и затова да е толкова заразен, макар и не толкова смъртоносен като ТОРС, ебола и др., това не означава, че трябва да продължим издевателствата си върху природата и сами да режем клона, на който сме седнали, защото без природата просто не бихме оцелели като вид на тази планета.

Различни научни изследвания показаха също така, че има пряка връзка между състоянието на околната среда, включително и най-вече чистотата на въздуха, и острото или фаталното протичане на COVID-19. Италия даде най-много жертви в Европа (над 73 000 души) освен заради най-възрастното си население, така и заради сериозната замърсеност на въздуха в долината на река По в най-индустриализираната част на страната - областите Ломбардия и Венето, където са повече от половината от починалите в страната от усложнения, причинени от вируса. В интерес на истината чувствителността в Европа по отношение на замърсеността на въздуха през последните години се засили доста, тъй че това води и до по-сериозни мерки за решаване на този проблем.

И докато състоянието на природата и околната среда да са дългосрочни фактори за справянето със зоонозните зарази, изобретяването на ваксини дава надежди за оставянето зад гърба ни след няколко месеца на тази конкретна здравна криза. В САЩ и Европа вече беше разрешено използването на ваксината на американско-германския консорциум Pfizer/BioNTech, както и тази на американската фармацевтична компания Moderna в САЩ (в началото на 2021 г. се очаква одобрението за употребата ѝ и в ЕС).

Надежда, която обаче се изправя пред неочаквано препятствие (или може би твърде очаквано в епохата на постистината и постмодернизма) - масово хората по света се обявяват срещу ваксинирането. И в това отношение ни изиграват лоша шега социалните мрежи и форумите на медиите, в които се разпространяват като "чума" всякакви конспиративни теории против ваксините, по-конкретно, че САЩ, Бил Гейтс, Джордж Сорос и др. подобни искали да ваксинират световното население, за да го контролират, включително с микрочипове, които щели да се имплантират в телата заедно с ваксината. А няма кой да чуе специалистите, че болести, които са били бич за човечеството до немного отдавна като туберкулоза, морбили, полиомиелит, тетанус и т. н., са овладени тъкмо с ваксини. Ала в епохата на постистината и постмодернизма все повече няма да има кой да чува разбиращите и знаещите...