Емоцията “вот на недоверие към кабинета” е към края си. След класическите си фази на развитие – зараждане и кулминация, тя по естествен път отива към последната си част – отмиране.

Нововремци изнесоха един постмодернистичен политически урок на своите учители и далеч по опитни и обръгнали вече бивши партньори от опозицията.

Нестандартно, малко мръснишки – но без никакво угризение, и абсолютно безпардонно, Кошлуков и компания зарязаха “обединената” опозиция в момент, в който стратезите й вече чертаеха механизмите за съставяне на кабинет и разпределение на министерските места.

Зарязаха я по такъв начин, че съставните й части започнаха светкавични взаимни обвинения – кой и с какво предизвикал това оттегляне на скромната 13-членна парламентарна група.

В същото време нейните лидери спокойно теоретизираха под одобрителния поглед на Ахмед Доган на тема либерална политика и как тя е единственото приемливо бъдеще за родната ни политическа система.

След всичко това едно е сигурно – опозицията вече много внимателно и сдържано ще говори за обединение (което може и да се окаже невъзможно), а коалицията НДСВ, ДПС и “Новото време” ще прокарат в парламента всичко, което пожелаят като подготовка за изборите и то изработено през политическата призма на нововремци.

Сигурно е и друго – кабинетът го чака най-малко 6 по скалата на Рихтер.
Идват министерски оставки, обагрени в зелено (един от цветовете на Новото време), като някои имена отдавна се спрягат – Шулева и Церовски, любопитно е и докъде е стигнал пазарлъкът и дали ще падне бастионът Абрашев, бранен вече четири години с цената на всичко.
Ще разберем и дали Новото време са намерили своята “Дебела Берта”, чийто гръм може да отнесе главата на вътрешния министър.

Явно циркът със свалянето на парламентарния шеф Герджиков е имал две цели – предупредителен (за кабинета) и отвличащ вниманието (за опозицията).

Остава единствено въпросът – кой измисли всичко това?