Не доживя Алеко да прати някой от своите герои за началник на Солунската митница.

Имаше идея за това, неподражаемите патриотари, населяващи страниците на фейлетоните му, изгаряха от желание да пипнат този пост и сигурно Алеко щеше да им го даде и подобаващо да опише геройствата им.

За радост (или може би съжаление) действителността ни последователно и напоително компенсира „пропуска" на големия наш сатирик.

Десетки, ако не стотици, потомци на алековите герои ежедневно се трудят по солунските ни митници и както се вижда - има за какво.

2.5 милиона евро са заработили двайсетина юначаги на Кулата.
Новината за разкритието подобаващо бе съобщена първо от министъра, а след това и от по-низшите регионални шефове - на задължителната пресконференция.

Единственото, което ни дава тази информация обаче е ново доказателство за изобретателността на българина, което се потвърждава от увеличаващият се списък от начини, с които да се граби държавата.

Че по митниците се е крало и се краде, е азбукарска истина. Че се хваща само малка част от отрудените гранични служители - също.

Болката и притеснението обаче са другаде - докога ще продължава това.
Докога по тези наши „солунски митници" ще има условия, позволяващи постигането на страховито благосъстояние, което доскоро по най-нагъл начин дори не бе прикривано.

Отговорът май е един - докогато съществуват подобни „учреждения".

Затова вариантите са два, колкото и утопично да звучат - или залостваме държавата - движение нито навън, нито навътре, или я отваряме изцяло, закривайки всичките си „солунски митници".

Колкото и смешно и абсурдно да звучи - явно за момента за друго сили нямаме.