Ръководствата на девет софийски районни структури от „Движение България на гражданите" (ДБГ) преминават към „България без цензура". Става дума за районите „Връбница", „Надежда", „Нови Искър", „Красна поляна", „Овча купел", „Студентски", „Изгрев", „Младост" и „Люлин". Те са последвани и от отделни членове на други районни структури в столицата, твърдят от партията на Николай Бареков.

Като основен мотив за напускането вече бившите активисти на движението на Меглена Кунева изтъкнали принципни различия с провежданата политика на партията, които особено се били изострили след Националното събрание от 21 септември.

„Извършиха се сериозни измами и манипулации на това събрание", коментира Красимир Манов, председател на район „Надежда". Той и няколко негови колеги са оспорили решенията на Националното събрание в Софийския градски съд. Заради това до момента магистратите все още не са вписали промените, извършени на Националното събрание.

Според част от напусналите ДБГ вече не било на Кунева, а на Даниел Вълчев, който на практика контролирал партията. Те не са съгласни с водената политика и еднолично взимане на лидерски решения зад гърба на структурите. За основните политически действия на партията структурите разбират основно от медиите, което било в противовес на демократичните принципи, заявени при учредяването на партията, посочиха още напусналите столични активисти на ДБГ.

Още в реденето на листите за парламентарните избори през май не бяха допуснати истинските лидери, излъчени от местните структури, а на водещите първи места бяха сложени „парашутисти", обяви Симеон Петров, председател на район „Красна поляна".

По думите на Венета Колева от ръководството на организацията в „Люлин" в експертните групи на ДБГ не били избрани реални специалисти, а били поставени хора, близки до ръководството, което на практика е провалило секторните политики на партията.

Красимир Манов заяви, че подкрепяли вижданията и ценностите на "България без цензура". В момента само там се говорело откровено, разбрано, а идеите били обърнати към социалната политика. Особено внимание заслужавала идеята за връщането на казармата като трудова и образователна повинност, добави той и се мотивира, че това може да се окаже единствената работеща реална възможност неграмотните да се образоват.