Три партии попадат в парламента, ако изборите бяха сега, сочи проучване на НЦИОМ, проведено през последната седмица на май месец.
Това са ГЕРБ, БСП и ДПС.

Новоучредената политическа партия „България на гражданите" на Меглена Кунева дава сериозна заявка за присъствие в следващия парламент, но изводи могат да се правят след по-продължителен период на наблюдение на обществените нагласи, коментират социолозите.

Данните от майското национално проучване показват, че няма значими разлики в електоралните дялове на основните парламентарно представени партии в сравнение с април.
ГЕРБ би получила 31.1% от гласовете на избирателите, БСП - 17.9%, ДПС - 7.0% и „България на гражданите" - 5.5%. Тези резултати са в отговор на закрит въпрос, като на интервюираните е предлаган списък с имената на политическите партии.

ГЕРБ запазва 71% от избирателите си от 2009 г., БСП - 81%, а ДПС - 85%. ГЕРБ задържа по-добрите си позиции от останалите партии сред хората в трудовоактивна възраст, сред образованите българи, сред жителите на областните градове и столицата.

Според НЦИОМ към момента е трудно да бъде измерена електоралната тежест на партиите от „Синята коалиция"(СДС и ДСБ), както и на партия „Атака".

Доколкото изследването се е провело на терен непосредствено, след като Мартин Димитров подаде оставка като лидер на СДС и започна процес на разцепление в Синята коалиция, то получените данни не могат да бъдат надежден ориентир за по-нататъшните перспективи на двете десни партии, коментират от центъра.

Към момента се регистрира разпиляване на националистически ориентирания вот към няколко формации. Това поставя въпросителни пред националистите на предстоящия парламентарен вот. Предмет на по-нататъшни изследвания ще бъдат коалиционните стратегии на партиите с националистически профил.

Ситуацията около избирателите на партия „Атака" в този смисъл е нееднозначна, коментират още от НЦИОМ. От една страна, формацията на Волен Сидеров губи позиции, от друга страна обаче, отлелият се от него електорат не е твърдо ориентиран в друга посока.
Това е предизвикателство пред Сидеров, от една страна, и все още голям проблем пред нововъзникващите националистически формации, от друга.

Най-одобряваният български политик за май е столичният кмет Фандъкова. Тя е на първо място с 61,4 процента, след като еврокомисарят ни Кристалина Георгиева, която е с 68 на сто, е извадена от класацията.
Според НЦИОМ тя не може да бъде поставяна в класацията на най-одобряваните политици, които работят в България.
Втори е президентът Плевнелиев, а едва трети - премиерът Борисов.

За сметка на това обаче правителството увеличава леко одобрението сред гражданите. Рейтингите на министрите също се повишават, като най-силно това се забелязва при строителния министър Лиляна Павлова и при двамата нови министри - Десислава Атанасова и Делян Добрев.

Правителството е одобрявано от 36% от българите. Одобрението на кабинета расте с 3 пункта в сравнение с май миналата година. Увеличават се до 72 процента тези, които смятат, че кабинетът ще изкара целия си мандат.
От НЦИОМ отбелязват, че дори сред хората, които не одобряват работата на кабинета, преобладава мнението, че правителството на Бойко Борисов ще изкара пълния си управленски мандат. Така мислят 57% от критично оценяващите кабинета.

Сергей Станишев е най-одобряваният лидер на парламентарна група в българския парламент (с 28% одобрение). Доверието към него нараства с 5 пункта след конгреса на БСП.
Сред лидерите на парламентарни групи най-висок ръст на одобрението се регистрира при Ахмед Доган и Сергей Станишев - съответно с 6% и с 5%.

С два пункта за последния месец расте одобрението към Красимир Велчев - от 17% на 19%, който е втори след Станишев.
Председателят на ПГ на ГЕРБ има обаче по-голяма възможност от останалите председатели на парламентарни групи да разширява популярността си, доколкото 44% от интервюираните твърдят, че нямат достатъчно впечатления от работата му.