Асоциацията на индустриалния капитал в България се обръща към председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова във връзка с промените, предложени от нея, в Застрахователния кодекс.
От Асоциацията са на мнение, че кръгът от хора, които имат право да получат подобна компенсация е твърде широк. Безпокои ги и ръстът на сумите, които се присъждат от българския съд при такива случаи. От това АИКБ заключава, че лицата, които са причинили неимуществени вреди, ще трябва да изплащат значително по-големи обезщетения.
Организацията отбелязва, че липсва методика, според която да се определят размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Няма и законов лимит на техния размер, което прави невъзможно да се обосноват размерите на присъжданите обезщетения. От АИКБ се опасяват, че това е предпоставка за субективност и за социална несправедливост.
Високите застрахователни лимити предопределят нуждата от високи по размер застрахователни премии, категорични са от организацията. Това е необходимо, за да могат застрахователните компании да посрещат плащанията по застраховките. Поради несъгласието на застрахованите да плащат повече обаче, много от тях няма изобщо да застраховат автомобилите си на по-високата цена, твърдят от АИКБ.
По тази причина Асоциацията настоява да бъде въведена методика за определяне размера на имуществените и неимуществени вреди в случаите на увреждане на здравето на лицата, които са пострадали от непозволено увреждане. АИКБ подкрепя и въвеждането на законови лимити за определяне на размера на неимуществените вреди на близките на починало лице от непозволено увреждане.
От АИКБ приемат за достоверни изчисленията на Асоциацията на българските застрахователи, че ако кръгът от хора, които имат право на обезщетение за починал близък при катастрофа се увеличи средно с 2,5 души, при средния размер на обезщетенията през 2017 г. от 95 000 лв., то това ще означава допълнителни 800 млн. лв. да бъдат заделени като застрахователни резерви само за покриване на претенции по минали събития.
Това би довело до удвояване на премията по застраховка "Гражданска отговорност", която пък ще се посрещне с бурно несъгласие от шофьорите.
Не може да се разчита и на довода, че размерът на средната цена на застраховката "Гражданска отговорност" в България е един от най-ниските в Европа, твърдят от АИКБ.
От Асоциацията изтъкват и високата смъртност по българските пътища в сравнение с останалите страни от Европейския съюз, което също има неблагоприятни последствия за застрахователите. Оказва се, че присъжданите обезщетения в България (средно около 95 000 лв. на всяко лице) надхвърлят неимуществените вреди за близките на починал в другите европейски държави.
При това положение съществува голям риск да възникнат загуби по застраховката "Гражданска отговорност", обясняват от АИКБ и се позовават и на Анализа на пазара на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България, публикуван от Комисията за финансов надзор .
По тази причина Асоциацията изразява своята подкрепа за промени в Кодекса за застраховането и в Закона за задълженията и договорите, с които да се въведат:
1. Делегация, чрез която Комисията за финансов надзор, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика да приемат съвместна наредба за утвърждаване на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждане здравето на пострадало лице и за определяне на имуществени вреди на правоимащо увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.
2. Лимити на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал.
3. Съгласуваност между Кодекса за застраховането и Закона за задълженията и договорите относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за близките на починал, за които би могъл да бъде задължен виновният водач и неговият застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
АИКБ подкрепя и предложението Гаранционният фонд да изготви проект на методика, която да отчита както най-добрите международни практики, така и българската правна традиция и система на българското право. Методиката би трябвало да бъде утвърдена със съвместна наредба на КФН, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика.
Във връзка с изложеното дотук АИКБ заявява и че подкрепя предложенията за изменения в Кодекса за застраховането. Те предвиждат получаване на обезщетение в размер на 20 000 лева от съпруг, съпруга или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала; от всяко дете, включително осиновено, както и от всеки родител. Обезщетение в размер на 15 000 лева може да получи всеки брат или сестра, а 5 000 лева се предвиждат за друго лице поради създадените емоционални отношения с починалия.
USD
CHF
EUR
GBP
