Ръководството и парламентарната група на “Атака” продължават успешното разработване и прилагане на мотива “врагът с партиен билет”.

Мотив, познат ни до болка, от социалистическото ни и постсоциалистическо битие.

Както се казва, “горчивата чаша” не подмина и националистите, които по-малко и от година след създаването на парламентарната си група, която сензационно ги конституира като 4-та политическа сила в Народното събрание, вече са с шестима депутати по-малко и две места по-надолу в парламентарната класация.

Е, не всички отстранени депутати отидоха в редиците на независимите поради идейни различия с партията “Атака”.

Владимир Кузов, примерно, бе изваден от ПГ по други причини, но пък те са от доста конфузно естество.

За последния отлюспен – Минчо Христов, лидерите на Атака в прав текст заявяват, че между тях и него има идейно несъответствие с левите му възгледи.

Той пък – за да докаже, че нищо ново под слънцето не може да се случи у нас – заплаши досегашните си съратници с компромати.
Както се казва – ще чакаме и ще гледаме.

Въпросът е друг – на какъв принцип националистическата партия е редила листите си, защото първото, което му идва на ума на човек, че те са правени без надежда някой от тях да попадне в парламента, т.е. изборната победа е сварила хората на “Атака” леко неподготвени за депутатско битие.

Което пък води до настоящите колизии вътре в партията – предизвикани от желанието за запазване достойнството и принципите, както и явния стремеж към демонстрирана непоколебимост и праволинейност.

Лошата новина за Сидеров и компания е, че възможностите им за “непоколебимост и праволинейност” са на свършване.

Защото след още 6-ма отлюспени, вече няма да има Парламентарна група “Атака”.