Законът за културното наследство не можа да мине през парламентарната комисия по образование. Въпреки че проектът е на Министерския съвет, депутатите от комисията изразиха недоумение как текстът изобщо е стигнал до парламента и посочиха в дебата редица противоречия с Конституцията и закони на страната.

Основните критики са срещу предвиденото в проектозакона терените за археологически разкопки да се дават на търг и всичко да минава по Закона за обществените поръчки. Научните изследвания са изключени от обществените поръчки според ЗОП, припомни директорът на археологическия институт с музей към БАН Людмил Вагалински.

Отрицателни становища по законопроекта са дали редица институции, включително МВР. Според вътрешното министерство, ако законът бъде приет, това ще доведе до корупционни практики.

Текстовете се атакуват и от организациите на археолозите, на архитектите, даже от Върховна касационна прокуратурата. По мнение на ВКС предвиденото в законопроекта е база за корупционни практики. Депутати изтъкнаха, че текстът противоречи на международни конвенции, по които България е страна.

След приемането на този закон, ако бъде приет, археологията ще бъде ли наука или ще бъде строително-монтажна дейност, попита депутатът Ивелин Николов от БСП.

По време на дебата беше разяснено, че ако археологическите разкопки преминат към Закона за обществените поръчки, инфраструктурни проекти ще се бавят и блокират още повече заради дългите процедури на обжалване на търгове и обществени поръчки.

Стана ясно, че Агенцията за обществени поръчки още преди законът да бъде обсъждан в пленарна зала, е издала методически указания за приложението му. Това възбуди остро недоволство от страна на депутатите, оспорващи текстовете. В крайна сметка „за" законопроекта гласуваха трима депутати от ГЕРБ.

Такъв резултат е прецедент за комисията по образование в 41-вото Народно събрание.