След повече от час и половина дебати депутатите подкрепиха ратификацията на споразумението за стабилизиране и асоцииране на Сърбия към ЕС.

Неодобрение при гласуването изразиха депутати от „Атака" - един гласува „против" и няколко - „въздържал се".

Лидерът на „Атака" Волен Сидеров настоя България да постави условия, като поиска страната ни да защитава националния си интерес и да е ясно, че повече на територията на Сърбия нито един българин няма да бъде репресиран или преследван.

„Не казвам да се спрат преговорите на Сърбия за присъединяване, а да се защитава българския национален интерес", подчерта Сидеров.

Сърбия е държава, която беше част от едно изкуствено образувание, наречено Югославия, припомни пред колегите си депутати националистът. Сидеров е недоволен, че страната ни подкрепя членството на Сърбия, без да поставя условия и без да следва своя интерес.

„Моята идея е Външно министерство да постави въпроса за българското малцинство. Ние следим как техните права са били и продължават да бъдат потъпквани", настоя още атакистът. Според него българите в Сърбия са дискриминирани.

Михаил Миков обвини лидера на Атака в евтин национализъм за вътрешна консумация.

„Сърбия извървя сериозен път в последните години, включително и по въпроси, чувствителни за българските националисти", изтъкна Миков. Според него България ще защити в по-голяма сила интереса на сънародниците ни там, ако Сърбия е член на общността.

Тази тема се оказа обединяваща за мнозинството и за опозицията.

Резерви по отношение на българската подкрепа към споразумението изрази Асен Агов от ДСБ. Той подчерта, че Сърбия, присъединявайки се към ЕС, трябва един ден да приеме и общите правила за сигурност и отбрана на ЕС.

Агов постави въпроса за изградената в Сърбия, близо до българската граница, модерна военна база.

„Само на 70 километра в България, в края на ноември миналата година, Сърбия изгради военна база „Юг", която е най-голямата сръбска военна база и където може да бъде разположен батальон с много техника", уточни Агов.

Тази база е изградена против волята на местното население и не допринася за сигурността в региона, напротив - засилва напрежението между местното население и централната сръбска власт, и освен че е в близост до България тя е в непосредствена близост до Косово, където участваме заедно с ЕС и НАТО в умиротворяването и изграждането на тази провинция, каза още Агов.

Той е категоричен, че въпросът за Косово не може да бъде отминаван, когато се ратифицира това споразумение.

„Сърбия заявява, че никога няма да признае Косово и това ще бъде постоянен дразнител. Ние приемаме ли в собствените си редици някой, който заявява, че винаги ще поддържа Косово като дразнител", добави Агов.

По думите му военна база „Юг", за изграждането на която правителството е похарчило 18 милиона евро, всъщност не е база за сигурност, а база за несигурност.

„Сърбия не може да получи кандидатски статут с цялата тази несигурност, непосредствено до нас", категоричен е Агов.

Той заяви, че Синята коалиция ще следи много внимателно решаването на този проблем за несигурността и ако не намери разбиране в Белград, сините няма да подкрепя по-нататък интеграцията на Сърбия.

Павел Шопов от „Атака" упрекна ДСБ в безотговорност. Той настоя България да се поучи от Гърция как да защитава националните си интереси и даде за пример проблемът с името Македония.

„Нека не изпадаме в умиление към Сърбия, че е направила своя цивилизационен избор и автоматично да я подкрепяме", призова Шопов.

Юнал Лютфи от ДПС изтъкна, че е отминало времето, когато Балканите са били задния двор на Европа и припомни, че Европа отдавна е взела стратегическото решение Балканите да станат нейна неразделна част и че този процес се реализира от 10 години и вече България трета година е пълноправен член на ЕС.

По въпроса за военната база Лютфи заяви, че именно когато Сърбия бъде интегрирана ще е длъжна да спазва принципите за правата на човека и върховенството на закона, както и да гарантира стабилността и мира на Балканите.

Външният министър Николай Младенов благодари на депутатите за задълбочения дебат и за консенсуса в подкрепа на споразумението.

Относно отношенията между Сърбия и Косово Младенов отбеляза, че това е чувствителна тема и че нито ние, нито който и да било друг трябва да поставя пътя интеграцията на една страна към ЕС в зависимост от другата.

Той добави, че за България е най-добре в най-скоро време да започне пряк диалог между Белград и Прищина така, че да се регулират отношенията и проблемите на хората, като телекомуникации, достъп до вода, електричество и други.

"Присъединяването на Сърбия към ЕС е в интерес както за страната ни, така и за стабилността на Западните Балкани", коментира Младенов. По думите му за последните 10 години Сърбия се е променила много и постигна значителен напредък в реформите.

"Трябва да дадем ясен сигнал, че всички наши съседи от Западните Балкани ще бъдат членове на ЕС", категоричен е дипломат номер едно.

В декларацията на правителството се изтъква, че България провежда последователна политика в подкрепа на европейската интеграция на Сърбия. Посочва се още, че Сърбия е традиционен търговски партньор на страната ни.