Близо 20% от българите не очакват ротация Денков-Габриел, а нови избори

Половината българи очакват заедно с ротацията на премиерите да бъдат сменени и други министри. 19.1% пък очакват до ротация изобщо да не се стигне, а правителството да падне. 31% очакват само премиерска рокада.

Това показва мониторинг на обществените нагласи на Алфа Рисърч, проведен в периода 22-30 ноември сред 1000 пълнолетни граждани. Респондентите са анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.

Ако се стигне до нови предсрочни парламентарни избори, още повече избиратели ще се дистанцират от политиката, а цената ще бъде платена от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Не е изключено да отвори и пространство за нови политически проекти, посочват от социологическата агенция.

В същото време кабинетът запазва равнището на доверие от месец юни- 21% положителни оценки, но при отрицателните се отчита ръст от близо 10 на сто, като достигат 46%. Около една трета от респондентите пък нямат нито положителна, нито отрицателна нагласа към правителството.

Малко по-високо е доверието към премиера Николай Денков- 25% от анкетираните дават положителна оценка, а 39% - отрицателна, но също с негативен развой. Както премиерът, така и кабинетът са в неизгодната ситуация да се подкрепят само от симпатизантите на ДБ и ПП (между 65% и 70% от тях), но не и от тези на некоалиционния им партньор ГЕРБ (25% положителни при 39% отрицателни мнения за кабинета).

На този фон очакванията на мнозинството българи са за продължаващи конфликти и противоречия вътре между управляващите, за влошаваща се икономическа конюнктура през следващата година, но без яснота за нова политическа конфигурация. 39% са на мнение, че най-силните сблъсъци между управляващите ще са по повод на бюджета, а според 22.5% - по горивата и енергетиката (цени, дерогацията за Лукойл, таксите за пренос на газ, въглищните централи и други). Фактът, че това, което най-силно вълнува хората, се оценява като най-конфликтно в отношенията между управляващите и допълнително топи доверието в тях. Макар и с по-слаба интензивност, противоречия се очакват и по кадровите назначения в различни сфери (16.5%), конституционната реформа (12%) и контрола над службите за сигурност (10%).

Източник: Алфа Рисърч

59% от българите оценяват отрицателно дейността на парламента. Една трета от респондентите остават неутрални, а едва 8% имат положителна оценка.

Един от най-важните изводи от настоящото проучване е, че перманентната конфронтация в парламента, не носи бонуси на нито една политическа сила или лидер, а увеличава кризата на доверие не само от страна на широката общественост, но и на доскоро твърдите партийни ядра.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов понася относително най-малки щети - 2% спад в личния му рейтинг, при запазване нивото на отрицателните оценки (19% позитивни срещу 54% негативни). Борисов е и лидерът с най-много получена подкрепа сред останалите. Ползва се с доверието и на три четвърти от настоящите избиратели на ГЕРБ.

Съпредседателите на ПП - Кирил Петков и Асен Василев също губят по около 2% подкрепа (падайки до 14%), но при тях се наблюдава значим ръст на негативните оценки (до 61-64%). Съпредседателят на ДБ Христо Иванов запазва подкрепата си от 16 на сто, но също увеличава негативните оценки - от 46% на 52%.

Без промяна в рейтинга си, но и без ръст в подкрепата на фона на сблъсъците в управляващото мнозинство, остават Костадин Костадинов (16% ; 55%), Корнелия Нинова (13% ; 53%), Слави Трифонов (13% ; 50%). Всички тези партийни лидери се ползват с одобрението на не повече от 60 до 65 на сто от настоящите им симпатизанти, което говори за нарастващо недоверие дори сред част от доскорошните им лоялни избиратели, сочи проучването.

Източник: Алфа Рисърч

Един от най-интересните казуси е оценката за лидерите на ДПС. Освен отношението към лидера на ДПС Ахмед Доган, за първи път беше измерено и отношението към новия лидер на парламентарната група и кандидат за председател на Движението, Делян Пеевски. Ахмед Доган се ползва с одобрението на 12% на българските граждани, при 60% неодобрение. Делян Пеевски - с 6% одобрение, 70% - неодобрение. При Доган, както и при останалите партийни лидери, подкрепата идва основно от вътрешно-партийните среди (61%). Пеевски обаче получава от тях 26% одобрение срещу 27% неодобрение и 47% неутрални оценки.

От институциите единствено президентът Румен Радев успява да запази позитивния си рейтинг, който в периода на действие на неговите служебни правителства, също беше поел надолу. Към момента той се ползва с одобрението на 38% от българите (ръст от 5 на сто спрямо юни), неодобрението остава 32%. Най-критични към него са симпатизантите на ГЕРБ и ДБ, останалите изразяват по-позитивни, или противоречиви оценки.

Източник: Алфа Рисърч

Доверието към изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов е само 7% при 41% отрицателна нагласа. Съдът запазва 13% одобрение, но отрицателните оценки към него се повишават от 38 до 48 на сто. Рязко се увеличават и критичните оценки за дейността на полицията - 12% ръст на отрицателните мнения при 10 процентни пункта спад на положителните. Като резултат, недоверието към полицията също започва отчетливо да доминира (37% отрицателни срещу 20% положителни). Различни фактори могат да допринасят за този негативен развой, но сред тях безспорно са и действията й при протеста срещу ръководството на БФС. Ако в страната негативните мнения за полицията варират между 27 и 32 на сто, то в столицата те достигат 50 на сто.

При тези равнища на подкрепа за политици, партии и институции не е учудващо, че още повече намалява делът на желаещите да гласуват на евентуални избори (до 36%) и респективно, спада подкрепата за всички основни партии. Електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват показват лека преднина за ГЕРБ (21.9%) пред ПП-ДБ (17.8%), Възраждане (12.2%), ДПС (10.8%), БСП (9.6%), ИТН (4.9%). Всеки четвърти анкетиран обаче не е сигурен, че до едни евентуални избори ще повтори сегашния си вот. Това потвърждава тенденцията от местните избори за ерозия дори на твърдите ядра, която по всяка вероятност ще се задълбочава.

При този финал на годината, за 2024г. остава предизвикателството не само България да запази основната посока на своето развитие, а партиите - демократичните механизми на влияние върху избирателите, но и институциите да покажат способност за ефективно управление и постигане на резултати, което е най-големият им настоящ дефицит, посочват от Алфа Рисърч.

Източник: Алфа Рисърч