Депутатите приеха на първо четене Закона за енергийната ефективност.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност е разработен във връзка с транспониране на разпоредбите на приетата през 2018 г. Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година.
За постигането на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд в законопроекта е регламентирано разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение 2050 г. Стратегията предвижда мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор.
Със законопроекта е регламентирано определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г, като за подпомагане изпълнението й се въвежда нова схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Разликата между общата кумулативна цел и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки ще се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:
1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия", които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;
3. крайни снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 1 млн. кубически метра годишно;
4. търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 500 тона течни горива годишно;
5. търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.
Нов момент при определяне на обхвата на задължените лица е включването на търговците на течни горива за транспортни цели, които бяха изключени от схемата за задължения за периода 2014-2020 г.
Разширен е обхватът на текущия режим за инспекция на системите за отопление и климатизация и включването на комбинираните системи за отопление и вентилация. Въведено е изискване сградите за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 250 кв. м с инсталации за отопление или с комбинираните системи за отопление и вентилация с полезна номинална мощност за отопление или охлаждане на помещения над 290 kW да се оборудват със системи за сградна автоматизация и управление, когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.
Във връзка с официално уведомително писмо за нарушение № 2018/2338 от Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия по изпълнението на различни разпоредби на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност е прецизирана разпоредбата от ЗЕЕ, свързана с отчитане изпълнението на индивидуалните годишни цели на задължените лица по чл. 14, ал. 4 от ЗЕЕ (чл. 16, ал. 3), като е посочено, че отчитането на енергийните спестявания може да включва спестени количества енергия, постигнати в рамките на периода за задължения, т.е. след въвеждането на схемата за задължения до 31 декември 2020 г. Отменена е разпоредбата на чл. 57, ал. 9 от ЗЕЕ, изключваща от обхвата на задължителни обследвания за енергийна ефективност предприятията, извършващи производство, пренос, разпределение и доставка на енергия.
Предвиждат се промени в Закона за енергетиката с цел въвеждане на изисквания за отчитане на потреблението на топлинна енергия, енергия за охлаждане и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и природен газ, както и изискване за дистанционно отчитане на уредите за дялово разпределение, монтирани след 25 октомври 2020 г. Регламентира се представянето на потребителите на информация за фактурирането и потреблението на природен газ.
Изпълнението на новите изисквания, въведени с проекта на ЗИД на ЗЕЕ, ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на икономиката, намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на жизнения стандарт на гражданите.
Според Валентин Николов от ГЕРБ има стремеж към инвестиране в технологии, които пестят енергия. Тази тенденция по мнението му трябва да се стимулира и това може да стане освен с информационна кампания, но и с парламентарни средства.
Рамадан Аталай от ДПС попита дали с мерките ще се стимулират инвестициите в проекти за енергийна ефективност.