България трябва да каже своята дума, а не да се вслушва в решенията на държави с по-дълга биография в Съюза, подчерта Йотова във връзка с многогодишната финансова рамка на ЕС. Своето становище тя представи на конференция в СУ "Св. Климент Охридски".

Бъдещето на демокрацията на ЕС, Бюджет 2021-2027 и върховенството на правото бяха сред основните теми на конференцията. Форумът е организиран от Института за публична политика, Института за икономика и международни отношения, Съюза на икономистите в България, Института за държавата и правото към БАН и Българската асоциация по международно право.

Условията, в които се формира финансовата рамка, засягат според Йотова на първо място Брекзит. Не чухме повече дискусии, а малко предварителни становища по казуса. Това ще бъде различен бюджет на 27-те държави членки не толкова заради състава им, а заради тяхната специфика поради промяна на съотношенията, допълни тя.

Великобритания ще изпълни своя дял от финансирането на всички задължения, включително към Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, фондовете за бежанците в Турция и Африка.

Нито една държава членка не трябва да плаща повече или по-малко заради оттеглянето на Великобритания, подчерта Йотова. Великобритания ще бъде третирана като трета страна за целите на многогодишната финансова рамка 2021-2027 година.

Европейските избори са вторият аспект, при който ще се формира рамката. Тази кампания за ЕП ще бъде различна от останалите. Различието този път ще бъде във вота на държавите, смята Йотова. "Намираме се в безпрецедентна ситуация на популизъм", подчерта тя.

Има голяма опасност досегашните приоритети във финансовите рамки да бъдат нарушени. Част от вниманието трябва да бъде насочено към начина, по който се формира бюджетът заради опасност от двойни стандарти.

Липсва конкретна визия за развитието на ЕС, отбеляза Йотова. Дискусията за Бялата книга дори не успя да започне, припомни тя във връзка с петте предложения, засегнати в документа за ЕС. Посоката на развитие на Съюза е неясна.

В последната резолюция в ЕП относно характеристиките на финансовата рамка Йотова не намира визия за следващия финансов мандат.

Миграцията продължава да бъде траен белег и етикет на европейските институции по данни от последни проучвания сред европейските граждани. На второ място те посочват тероризмът, следват ги икономическите въпроси, публичните финанси и безработицата.

Европейските институции не функционират по начин, по който да представляват европейските граждани, смята вицепрезидентът.

Най-много средства в новия бюджет ще бъдат отделени за сектор Сигурност.

Йотова посочи като пример Фонда с Турция с транш от 3 млрд. евро за справяне с бежанците. По последни данни в момента броят им е около 4 млн. души.

Механизмът беше създаден от 1 януари 2016 г., като 1 млрд. евро бяха предвидени от ЕС, а останалите 2 млрд. евро - от страните членки. Две години по-късно средствата за проекти в инфраструктура за съжаление не са особено удачно разходвани, смята Йотова.

Според нея България трябва да е заинтересувана от разходването на средствата, защото също участва с финансиране във Фонда. Тези въпроси остават и за следващата финансова рамка. По думите на Йотова проектите трябва да бъдат насочени в полза на устойчиви политики.

"Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава" е заглавието на финансовата рамка, което според Йотова се нуждае от тълкуване. Правят се опити да се постигне по-голяма гъвкавост. Трябва да има промяна в начина, по който се усвояват средствата в ЕС, убедена е тя.

"Въпросът не е само в опростяването на процедурите. Трябва да се преосмисли съфинансирането на проектите, за различните тежести, тъй като голяма част от средствата оставят неусвоени", коментира още тя.

16% е средното ниво на усвояване на средствата от финансовата рамка за 2017 година, посочи вицепрезидентът. Някои от програмите закъсняват, затормозен е механизмът на отпускане на средства от бюджета.

Вицепрезидентът изрази надежда приоритетите, акцентите в тях и работата по механизмите действително да запазят ценностите на Съюза, заложени в Договора от Маастрихт като солидарност, изравняване на стандартите, равноправие между държавите членки. Опасението й обаче е , че се готви разделение на Европа на две оси. "Европа върви към узаконяване на двойните стандарти", заключи тя.

На конференцията присъства и бившият социален министър Ивайло Калфин, който участваше в изготвянето на предходната финансова рамка на ЕС.