През последните четири години български лекари и сестри не желаят да работят в Джамахирията.

Това обяви Христо Димов директор на ЕКСПО МЕД - фирмата, която е изпращала български медици на работа в Либия.

Димов постави две основни причини за отлива на желаещите да работят в Либия - задържането на сънародниците ни от либийските власти и развитието на процеса срещу тях, уточняват от БНР.

По думите на Димов обаче още преди 1989 г. българските медицински сестри в Либия са били наричани бели робини, като освен това като цяло на нашите специалисти е било заплащано една трета от заплатата, която е била заплащана на другите чуждестранни работници.

„Другата част от парите са отивали по някакви направления," добави Димов.

Той посочи, че още от преди 1989 г. Либия е започнала да се отнася към България по по-друг начин.

В същото време председателят на асоциация „Сахар" Атанаска Петкова припомни думите на наблюдаващия прокурор по делото, според който смъртната присъда е била издадена, защото някой е трябвало да бъде обвинен за голямата трагедия в Бенгази.

От друга страна обаче Петкова припомни, че по случая първоначално са били задържани 84 филипинки и за 14 дена те са били изтеглени в родината си с правителствен самолет.

Освен това за други чужди медици са пристигали в Либия техни външни министри или заместник-министри, които са успявали да си ги приберат.

„Това нямаше да се случи, ако имаше бърза и категорична намеса", уточни Петкова.

Тя добави и че много от обикновените либийци, а и представители на либийските власти по високите етажи са признавали, че знаят, че българите са невинни.