С кредити от западни банки комунистическа България е финансирала обречени проекти в страни с диктаторски режими на три континента, посочва Дойче веле.
Изследване разкрива стопанските авантюри на режима на Тодор Живков в Третия свят.
Някой да е чувал за българо-етиопския завод за танкове? Или пък да д.знае нещо за българо-венецуелското предприятие "АЛУСУР" за производство на алуминий, натрупало за няколко години милиони долари загуби за българската страна, но наляло огромни комисионни в джобовете на неговите инициатори? Още по-малко се знае за катастрофалното, за българския външен дълг, военно-техническо сътрудничество с топ-длъжниците на НРБ - режимите на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.
За наследения от комунизма 10-милиарден доларов дълг повечето българи разбират на опашките пред празните магазини в годините 1989-1990-та. Но и дълго преди развръзката завръщащите се от Третия свят специалисти говорят под сурдинка за провалите на големите далавери на НРБ, на които те са неволни свидетели: харизан на Ирак огромен мост - заради неприети от проектанта "икономии" при изграждането му; за фалирал завод за преработка на кожи в Източна Африка, чиято суровина се оказва негодна - поради щетите от паразитите по добитъка; за щедро финансирани от НРБ губещи концесии за нефт и газ в Либия; за добив на дървен материал в Габон...
Защо диктаторът Живков и свитата му са виждали в стопанските далавери с "колегите" от Третия свят панацея срещу провала на плановата икономика в НРБ? Отговор на този въпрос дава обширно изследване за историята на българския външен дълг до 1990 г., публикувано на сайта на Българската народна банка.
Глад за "твърда" валута
Да се подобри нерадостният платежен и търговски баланс на НРБ чрез увеличаване на експорта на слабо конкурентните български стоки и технологични услуги към Третия свят - това изглежда стои в основата на действията на Живков и близкото му обкръжение, смятат изследователите Даниел Вачков и Мартин Иванов. Всъщност, идеята не е изглеждала никак зле на фона на наложената от СССР тогава ангария по линия на СИВ - задължителни доставки срещу неконвертируеми соцвалути, които не са били в състояние да задоволят нарастващия глад за западни стоки и технологии.
Провалят се и надеждите, че по-лесно достъпните за НРБ западни кредити - след подписването на Хелзинкските съглашения през 1975 г. - ще могат да вдъхнат живот на лишената от пазарни механизми социкономика. Оказва се, че заемите от западните банки нарастват три пъти по-бързо в сравнение със слабите темпове на увеличение на производството на стоки и услуги. През 1980-те години България е на косъм от провал, подобен на този на Чаушеску в съседна Румъния: почти всички приходи от износ на българска продукция през втората половина на 80-те години принудително се пренасочват към покриване на нарастващите плащания по главницата и лихвите по кредитите от западни банки. Това води до допълнително орязване на, и без това, мизерното вътрешно потребление. Изключение, разбира се, правят доставките за трапезите и домовете на комунистическата номенклатура и апарата на Държавна сигурност. Привличането на директни западни инвестиции в българската икономика като начин за спасяване на платежния баланс пък е тема-табу за правоверния висш ешелон на компартията.
Ялови се оказват и капиталовложенията в международния туризъм - ако през 60-те години всеки седми турист по българското Черноморие е носел конвертируема валута, то примитивната организация и калпавото обслужване влошават това съотношение до 1 на всеки 17 задгранични туристи в края на 80-те години. На този фон Третият свят става все по-привлекателен за ЦК на БКП заради илюзорните представи, че там може да се направят "големите удари", които да извадят плановата икономика от състоянието на ступор.
Наивници в джунглата или престъпници?
Като всяко гениално хрумване, идеята за стопанска експанзия на НРБ в Третия свят е повече от елементарна: да се изнася главно оръжие и военно оборудване, изработени по съветски лицензи и с материали от съветския лагер, с което да осигуряват постоянни във времето приходи в конвертируема валута. Висшият функционер Гриша Филипов докладва на върхушката в БКП, че подобен износ носел 140% възвращаемост. Никой обаче не се вслушва в предупрежденията, че партньори в сделките са или държави в технически фалит, като Нигерия, Етиопия и Йемен, или пък разорени от продължителни войни държави, като Ирак, Ангола и Мозамбик.
Специален случай е режимът на Кадафи, който, въпреки приходите си от нефт, изпада все повече в международна изолация. Миражът за потоци от лесно спечелени петродолари кара Тодор Живков и обкръжението му с лека ръка да одобряват отпускането на огромни заеми за Ирак и Либия - в размер на над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват договорения за погасяването на кредитите износ на нефт за НРБ. През 1988 г. външният дълг надхвърля 8 млрд. долара.
"България е сред най-изпадналите длъжници в соцлагера със значително надхвърлящи експорта задължения", алармират западни банки и спират отпускането на кредити. Москва пък вече не вярва на сълзи, което принуждава София да тегли от неприкосновения си валутен резерв, за да погасява дълговете си. В края на 1989 г. валутните запаси на страната се стопяват до 600 милиона долара, от които до пълното фиаско на плановата икономика - в края на март 1990 г. - остават едва 300 милиона долара. В същото време предстоят нови падежи за над 1 милиард долара и правителството на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията.
Според авторите на изследването, изпадането на НРБ в неплатежоспособност е можело да бъде смекчено, ако управляващата върхушка е била предложила на кредиторите на страната да изкупят по занижени цени - чрез цесии - натрупания огромен дълг на развиващите се страни към България. Но това не се случва.
Цената на авантюрите
Сред стопанските авантюри на НРБ в 42 страни в Третия свят се откроява абсолютно безответното наливане на около 150 млн. долара в колабиращото стопанство на тогавашната "братска" Никарагуа, от които българските данъкоплатци не получават нито цент обратно. Огромни за мащабите на България финансови щети носят изключително зле обслужваните или изцяло необслужвани валутни кредити за страни като Куба, Виетнам, Афганистан, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола и Йемен. Една от редките компенсации за България, след ненаказаното за Живков и свитата му безумно наливане на народни пари в Третия свят, се случва през 2007-ма, когато - с помощта на международната коалиция, свалила режима на Саддам Хюсеин - България успява да си върне 360 млн. долара от иракския дълг.
"Внимателният прочит на управлението на Тодор Живков и на породените от него проблеми разкрива системно създаване на фалшива икономика. Фалшива е всяка икономика, при която хората си мислят, че забогатяват, но всъщност се случва точно обратното - обедняват", обобщава трагичните резултати от стопанските авантюри на НРБ икономистът Красен Станчев.
Mithrandir
на 07.03.2017 в 09:38:07 #6Пак ли комунизма захапахте? хаха. А не е ли по-добре да кажете какъв е дългът на България сега? Май е доста по-голям
Senata
на 07.03.2017 в 08:14:48 #5До mclaranist. Виж БВП през "златните" години от социализма и го сравни със сегашното преди да пишеш, че нямаме икономика. А тогава сме били и над 8 млн и е нямало безработни. Било е бъкано със заводи с ниска производителност на труда и носещи ниска добавена стойност. Затова сме работили със страни от третия свят, защото е нямало как да се конкурираме със западните. Не ми милейте за времена, когато се е чакало 20 години за кола и когато банани ядохме само по Нова Година.
mclaranist
на 06.03.2017 в 22:50:16 #4За коментиращите. Добре, данните са верни, да дълга беше 10 млрд. долара. Само че има подробности, които ако не се казват, излиза че казвате само половината истина. Останалата е, че тези 10 млрд са дългове, но не се отчита че около 2 млрд. трябваше да ни връщат точно Саддам и Кадафи. Но незнайно как ,,демократите" опростиха тези дългове??? Така, като прибавим и около 1 млрд. от ВПК, в който дядо ми е бил директор и много добре знае, колко имаха да ни дават, излиза че РЕАЛНО, при взимането на тези ,,задължения" на др. страни и военният комплекс, дълга става около 7 млрд. А сега, 27 години след 10 ноем. колко е ДЪРЖАВВНИЯТ ни дълг??? Че нещо ми се струва че е около 12млрд долара. При това сега има държавен и частен, а преди всичко бе държавен ;). Но някак не виждам DW, ЕС иии Бойко да обявяват мораториум, да фалираме и да банкрутираме??? Тогава ми е интересно- при около 7-8 млрд. дълг- сме били едва ли не на хляб и сол иии фалирали, а сега при 12 млрд САМО държавен дълг, без да имаме вече и икономика, население и т.н.- как не сме фалирали и не сме го ударили на канибализъм??? Логично тогава питам- или едно време НЕ СМЕ БИЛИ пред колапс или в момента сме пред колапс, ама не се говори ??? Вие си изберете
friend
на 06.03.2017 в 22:15:54 #3Доко, сега ще писнат русофилите - любители на СИВ и децата на бившите комунисти (сега капиталисти), колко хубаво им е било и как хладилниците са били пълни с качествени стоки..... ....Само че: - не си дават сметка, че хладилници се появиха у нас в края на 60те години!!!! - Също тогава се появиха чорапогащите за жените!!!! и то внос от Сърбия. и цената им беше между 5 и 10 лв, при заплата 65лв при висше образование. Помня го защото имам сестра. - Луканки се ядяха на Нова година и то не всяка. Същото беше валидно и за цитрусите и то ако се наредиш в 3 часа през нощта на "показния магазин". (младите хора не знаят какво е това показен магазин, а и какво се показваше там.....) - месо се ядеше веднъж в седмицата в заможните семейства, а други не знаеха вкуса му. Добре че всички софиянци си имаха и по една баба на село. - При внос на западен автомобил се плащаше 200% мито върху цената му като нов автомобил!!!! Т.е. колата може да струва 100$ но ще платиш 30100$ ако цената и е 15 000 $. - ако си работил в Либия или Сирия, то либийската държава даваше 2000 $ за наш специалист, а нашата държава ти дава 300$ и то не като долари, а като хартиени бонове, с които можеше да пазаруваш в Кореком..... Както задва Доко: "който не помни и не се поучава от миналото си,ще го приживее отново" А който пък помни и иска да го преживее отново си е чист мазохист
Civic Mundi
на 06.03.2017 в 21:37:51 #2doco_ е казал това, което всички милеещи за България знаят.
doco_
на 06.03.2017 в 21:27:13 #1Не искам да правя коментар под тази публика ция само ще кажа, който не помни и не се поучава от миналото си,ще го приживее отново гласувайте за партията на Ку рнелия, тя гаран тира мизерия!