Мигрантската криза не е просто въпрос за намиране на решение за възпиране на потоци от хора и институционални мерки за връщане и обратно приемане.

Това коментира министърът на външните работи Даниел Митов, който се включи в дискусия на тема „Дилемите пред Европа и перспективите пред Западните Балкани”. Дискусията е в рамките на представянето на годишния външнополитически бележник на Европейския съвет за външна политика.

Митов посочи, че всъщност мигрантската криза е ключова входна точка за много по-важния въпрос за външната политика на Европейския съюз (ЕС), за присъствието на ЕС отвъд неговите граници, за политическия, институционалния и финансовия ангажимент, който имаме. За мен това е контекстът, който следва да приемем, че ЕС трябва да е много по-активен в т. нар. широко съседство, коментира министърът.

Той подчерта, че е необходимо да бъдат намерени нужните инструменти, с които да се подпомагат икономиките на страните за успешна интеграция в глобалната икономика.

„Да помогнем за връщането на социалните перспективи пред младите хора в тези общества”, посочи министърът. Той подчерта, че ЕС може да бъде изключително полезен за работата на публичните институции и борбата с тероризма, както и за укрепването на правоохранителните структури.

Митов посочи, че подобряването на граничния контрол на страните членки на ЕС посредством дейността на ФРОНТЕКС се извършва успоредно с увеличаване на помощта, включително и на хуманитарната, за страните от региона на Близкия изток и Африка. По думите на Даниел Митов това става посредством допълнително финансиране и ангажиране в регионалния доверителен фонд и създаването на извънреден такъв за стабилност.

„Тези механизми демонстрират, че нашата политика не е политика на удържане на тези хора, а политика на подкрепа на тяхното политическо развитие. ЕС ясно показва, включително с отделянето на допълнителни финансови ресурси, че разширяването на периметъра на сигурността е от взаимен интерес както за съюза, така и за това широко съседство”, коментира Митов.

Той подчерта, че никоя страна не може да има привилегировано положение, когато става въпрос за членството й в ЕС. Първият ни дипломат посочи, че разширяването върви бавно и има риск умората от това разширяване да се превърне в дълбоко вкоренен скептицизъм.