Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 518 789 души. Жените са 3 383 527, а мъжете 3 136 262, или на 1 000 жени се падат 927 мъже. Това показват окончателните данни на НСИ от преброяването в страната, проведено в периода 7 септември - 10 октомври 2021 г.
В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души или с 11.5%. резултатите показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава с 0.7 през периода 2001-2011 г. на 1.2 през периода 2011-2021 г.
Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на страната, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция.
Намалението на населението в резултат на отрицателния естествен прираст е минус 501 хиляди, или 59.3% от общото намаление. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 г. (минус 90 317 души).
Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция или броят на лицата, напуснали страната през периода 2011-2021 г. са 344 000 души.
Териториално разпределение на населението
Териториалното разпределение на населението се определя както от неговото естествено движение и външната миграция, така и от вътрешната миграция и промените в административно-териториалното устройство на страната. Към 7 септември 2021 г. населените места в страната са 5 257, от които 257 градове и 5 000 села. В градовете живеят 4 782 064 души или 73.3%, а в селата - 1 737 725 души, или 26.7% от населението на страната.
В периода между двете преброявания населението в градовете е намаляло с 556 хиляди души или с 10.4%, а в селата с 289 000 души (14.2%).
С население над 100 000 души са шест града в страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, в които живеят 34.5% от населението на страната, или всеки трети. Най-малкият град е Мелник, а най-голямото село е Лозен с население 6 471 лица.
Населените места без население са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил. Най-голям е броят на населените места с население от 1 до 199 души - 2 561.
Към 7 септември 2021 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Половината от населението на страната (51.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък брой на населението е в Северозападният район - 691 000 души, или 10.6% от населението на страната. И в шестте статистически района населението намалява спрямо предходното преброяване, като най-голямо е относителното намаление в Северния централен и Северозападния, а най-малко в Югозападния.
Области
Най-голямата по размер остава София-столица с население 1 274 290, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). В четирите най-големи области живее 41.7% от населението на страната. Най-малката област е Видин с население 75 408 души, или 1.2% от населението на страната.
През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин, Смоля и Добрич. Общо за 20 области намалението е над средното за страната. Най-малка загуба на населението има в областите София-столица и София.
Общини
Остават големи и различията в броя на населението п общини. В 83 общини преброеното население е под 6 000 души и в тях живее 4.7% от населението на страната. 8 общини са с население над 100 000 души, или 40.2% от населението на страната. Най-голям е броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души - 62 и относителният дял на населението в тях е 13.7%.
Гъстотата на населението по общини варира от 1.68 души на кв. км за община Трекляно до 3 135.75 души на кв. км в община Пловдив.
Възраст
Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.3%, а мъжете - 19.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 г. След тази възраст се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече години е 1 532 667 души, или 23.5% от населението на страната. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%.
Делът на най-младото поколение се увеличава от 13.2% през 2011 г. на 14.1% от общото население през 2021 г., но абсолютният брой на населението във възрастовата група 0-14 намалява от 975 хиляди през 2021, или с 5.9%.
В регионален аспект делът на най-възрастното население варира от 19.6% за област София-столица до 31.5% за област Видин. В общо 21 области този дял е по-голям от средния за страната. Най-висок е делът на младото поколение в областите Сливен, Бургас, Ямбол, а най-нисък е в Смолян, Видин и Габрово. Делът на населението в активна възраст (15-64 г.) е най-висок в област София-столица.
Населението в трудоспособна възраст към 7 септември 2021 г. е 3 815 души, или 58.5% от населението на страната. Спрямо 2011 г. трудоспособното население намалява със 762 000 души, или с 16.7%. Мъжете са 1 997 хил., а жените - 1 818 хил. Населението над трудоспособна възраст е 1 726 хил. души, или 26.5%, а под трудоспособна възраст - 979 000 души, или 15.0% от населението на страната.
Гражданство
Към 7 септември 2021 г. 99.1% от населението на страната е с българско гражданство. От тях 0.5% са с двойно гражданство - българско и друго. Гражданите на ЕС, които пребивават постоянно в страната, са 10 549, или 0.2% от населението. Преобладаващата част от тях са граждани на Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния. Гражданите на трети страни у нас са 49 453, или 0.7%, като 35.3% от тях са граждани на Русия, Украйна, Англия, Турция, Сирийска Арабска република. Лицата без гражданство са 539.
Почти всяко трето лице с чуждо гражданство, включително гражданите на ЕС, живее на територията на София-столица, Варна, Бургас и Пловдив. Най-малко чужди граждани пребивават на територията на област Смолян.
donko-naydenov
на 15.02.2023 в 15:52:20 #9Все още се надявам и се моля на Бог това да не са окончателни данни и да има хора, които не са преброени. Защото това би било ужасяваща катастрофа. А аз обичам България и не искам положението да е толкова необратимо.
no-noi
на 04.10.2022 в 19:04:37 #8Колко народ са се преброили от чужбина не е истина
ivan-koichev
на 04.10.2022 в 11:29:24 #7"Задай си въпроса: Защо през "мракобесието" стигнахме до 9 милиона? Отговорът е, че до тази цифра се стигна от хората, работещи и възпитани преди соца." Влиянието на хората възпитани преди соца приключи след идването на власт на Антон Югов. Раждаемостта започна да се вдига леко полеко след идването на власт на Тодор Живков. ТЖ беше до голяма степен националист и искаше да имаме държава, днес властващите искат да нямаме държава, а да има Европейски съюз.
ivan-koichev
на 04.10.2022 в 11:16:42 #6Доста спорно е дали емиграцията е донесла спада в ръста на населението. По скоро ниската раждаемост е съществения фактор. Едното е, че емигриралите не зачеват и не раждат, те са някакви дето по скоро са отдадени на консумация. Другото е, че оставащите по градове и паланки са обречени на несъществуване. Специално селата със своето съществуване и самозадоволяване не създаваха почти никакви грижи на държавата и се нуждаеха от съвсем дребни финанси за да просъществуват, при това в селата традициите и цивилизацията бяха там на почитание и почти не се нуждаеха от закони за решаване на проблемите си. Като цяло преди време па някъде и сега децата се раждат повече по селата отколкото в градовете. И стигам до извода, че раждаемостта не е толкова свързана с материалното благосъстояние, бедните раждат повече. ПП. "Тоя няма връзка с главния мозък,не знам вече дали няма дименция." Което няма как да е проблем ако и двата и половина милиона граждани гласували със "за" за "референдума на Слави" не бяха същите като него. Гласувах с три пъти с "не" на този референдум с възможните най тъпи въпроси задавани на референдум.
friend
на 03.10.2022 в 21:13:38 #5ачката Oт 9 милиона в края на "мракобесието" , до 6.5млн по време на евроатлантическото ни "развитие". ------------------ Задай си въпроса: Защо през "мракобесието" стигнахме до 9 милиона? Отговорът е, че до тази цифра се стигна от хората, работещи и възпитани преди соца. Сега берем плодовете на соца. Изводите са за умните. За простака няма надежда.
nsmilitia
на 03.10.2022 в 17:39:40 #4Голяма част от разликата с миналото са емигрирали българи зад граница. Но няма досега единна и реално насочена политика към тях от държавата да ги запази като самосъзнание. Забравете за връщане. България няма какво да предложи на тях. Те буквално са оставени да се претопят в другите народности, но пък българинът е голям троскот и е с предобрен чип както викаше Симеончо.
linkaln
на 03.10.2022 в 16:07:45 #3От 9 млн население , след 30 г трябваше да сме 30 млн с 5 млн повече от Северна Корея а сега сме 6.5 млн, като до 2100 се очаква да сме под населението на Хърватия от 4 млн
coco7
на 03.10.2022 в 15:27:59 #2А защо имаше "край" бе уроде? Още не може да преживеем националната катастрофа от 1989г. И изродите които създаде комунизма още не са измрели.
graff-laskaris
на 03.10.2022 в 15:25:50 #1Защо ли именно сега се е наложило да се публикува тази статия ? Ние не можем да проверим така или иначе.