Следващата седмица след сряда започват консултации между партиите по спорните текстове в Изборния кодекс. За това се договориха политическите сили и по тази причина в правната комисия на парламента текстовете не бяха разглеждани.

Христо Бисеров от ДПС подчерта, че консултациите могат да започнат, след като предложенията на ГЕРБ бъдат разгледани от другите партии и бъдат излъчени от тях представители за консултациите. В зависимост от това как приключат консултациите съответните представители на партиите в правната комисия на парламента могат да започнат обсъждането на текстовете в комисията.

Предложенията на ГЕРБ вече са изпратени до партиите и никой не възрази комисията да се заема с тях след политическите консултации. Искра Фидосова поясни предложенията на ГЕРБ. Например по спора за това какъв документ от секционните избирателни комисии да получават партии, наблюдатели и медии, тя каза, че ГЕРБ предлага това да е ксерокопие на оригиналния протокол.

Фидосова коментира, че повечето комисии са в училища, където има ксерокси и че те ще бъдат преместени в секционните комисии в деня на размисъл преди гласуването и че Министерският съвет е поел ангажимента за осигуряване на техниката и консумативите.
Тя поясни още, че ксерокопията трябва да се подписват от председателите и секретарите на комисиите и че в предложенията на ГЕРБ има и предвидени глоби, ако някой откаже да подпише. За секционна комисия глобите варират от 300 до 2000 лева, а за районна комисия до 600 до 3000 лева.

Освен това Фидосова съобщи, че според Изборния кодекс може да се запише текст, според който в ръководството на комисия се назначават поне един представител на опозиционна партия и каза, че според нея за опозиционна партия и коалиция от партии трябва да се считат такива, които не са подкрепили Министерския съвет при избирането му от парламента през 2009 година.

Сред предложенията на ГЕРБ има текстове, отнасящи се до мъртвите души в избирателните списъци. Искра Фидосова заяви, че изпълнителната власт трябва да се погрижи от тях да бъдат изчистени починалите хора и отбеляза, че има такива случаи, когато близките им не са уведомили държавата и съответно институциите не знаят, че тези хора не са живи.

Според нея има много случаи на българи, живеещи в чужбина, които са починали там и това не е отразено в България.