
Това заяви президентът Георги Първанов след края на днешното заседание на КСНС, чиято тема бе “Проект за Стратегия за сигурност на Република България”.
Според държавния глава дебатът трябва да се проведе спокойно, като се отчетат всички “за” и “против” и се вземе под внимание позицията на нашите съюзници.
В Стратегията за сигурност на България до голяма степен точно са отразени особеностите на средата за сигурност – предизвикателствата, рисковете и заплахите, коментира Георги Първанов обсъждания документ.
Сред направените в хода на разискванията забележки са абстрактността на стратегията и нейната пределна обобщеност.
Критика са получили някои от заложените в документа постановки за реформа в сектора за сигурност и съдбата и развитието на българския етнополитическия модел.
Част от конкретните забележки според президентът, могат да бъдат адресирани към бъдещата законодателна дейност на парламента.
По материалите от Консултативния съвет предстои да бъде разработено конкретно становище.
Всички участници в днешния форум са единодушни, че на базата на направените предложения стратегията трябва да се обогати и допълни така, че тя да събере максимална консенсусна подкрепа и да бъде приета още от това Народно събрание.
Консултативният съвет изслуша и доклад на министъра без портфейл Филиз Хюсменова за актуалната ситуация в страната след природните бедствия.
И в хода на дебатите по общата тема, и след казаното от министъра, заяви Георги Първанов, става ясно, че е необходимо максимално ускоряване на работата по проекта за Закон за управление на кризи.
В тази връзка държавният глава отново подчерта, че отдава голямо значение на по-нататъшната интензивна работа по законите, засягащи сектора “Сигурност”, но изрази опасения, че тази огромна по обем работа няма да може да бъде свършена от този парламент, заради приоритетното законодателство, свързано с договора ни за присъединяване към ЕС.
В началните си думи, с които откри заседанието, по-рано днес Първанов заяви, че е необходим един нов стратегически документ, доколкото старата концепция за национална сигурност от 1998 година е изиграла своята роля.
Според държавния глава документът е закъснял.
Негово мнение е, че той е трябвало да предшества стратегическия преглед на отбраната, тъй като старата концепция за национална сигурност е разположена във време, затварящо се в рамките на нашето пълноправно интегриране в НАТО.
В него също така липсва адекватна реакция на радикалните промени в средата за сигурност, отбелязвани както от българските, така и от световните експерти.
По думите на Първанов стратегията трябва да бъде приета с консенсус, тъй като е необходимо подобен документ да се реализира в политическата и управленска практика на повече от едно следващо правителство.
Президентът отбеляза, че в стратегията все още има проблеми, които не са достатъчно разработени, като спомена етническия модел и демографската криза.
Ако стратегията бъде приета от Народното събрание това ще стимулира работа по други съпътстващи подобни документи като военната стратегия и разглежданата вече от парламента концепция за участие на България във военни мисии в чужбина, каза още държавният глава.
Според проектостратегията през следващите 10 години сигурността на страната ни ще се определя освен от членството в НАТО и ЕС, и от изграждането на модерна и икономически конкуретна държава.
През следващите 10 години България не е изправена пред военна заплаха от класически тип, но нарастват рисковете за сигурността, произтичащи от тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение, организираната престъпност, икономическата и социалната нестабилност, е записано в проектодокумента.
В документа е посочено още, че главен стратегически интерес за България е превръщането й в модерна и икономически силно развита страна с висок жизнен стандарт.
На заседанието са поканени вицепремиерът Пламен Панайотов и министър Филиз Хюсменова.
Основен доклад ще изнесе вицепремиерът Пламен Панайотов, съобщава прессекретариатът на държавния глава.