Председателят на Народното събрание Рая Назарян заяви, че решението за прекратяване на дългогодишния постмониторингов диалог между България и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) представлява обективна и конструктивна оценка за ключовите реформи, осъществени от страната.

Тя говори по време на среща с председателя на ПАСЕ Теодорос Русопулос в рамките на Четвъртата парламентарна среща на върха на Международната платформа за Крим в Стокхолм.

Назарян подчерта, че българските парламентаристи високо ценят ролята на Асамблеята като основен форум за обсъждане на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека в Европа. Според нея настоящата геополитическа среда изисква засилена ангажираност на ПАСЕ за предотвратяване на хибридни действия, насочени към създаване на разделение и нестабилност.

По думите ѝ България е предоставяла последователна подкрепа на Украйна от началото на "непредизвиканата и неоправдана" пълномащабна руска военна агресия. Тя посочи, че помощта обхваща политически, финансови, военни, хуманитарни и дипломатически измерения. Освен това България участва в засилването на морската сигурност в западната част на Черно море чрез Противоминната група в Черно море (MCM Black Sea), която има за цел да гарантира свободата на корабоплаването.

Назарян акцентира и върху регионалната енергийна сигурност, отбелязвайки водещата роля на България в развитието на Вертикалния газов коридор - север-юг инфраструктура, която свързва Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна. Строителството на проекта започна през май 2025 г. в Кресна. Коридорът ще транспортира втечнен природен газ от САЩ, Азербайджан и Египет.

По план проектът трябва да бъде завършен в началото на 2026 г. Той има за цел да намали зависимостта от руски газ, да разшири достъпа до алтернативни маршрути и да повиши енергийната устойчивост на Източна Европа.