Депутатите се поскараха за датата 1 май. Повод стана внесен проект на Реформаторския блок (РБ) в Кодекса на труда (КТ) да се запише, че 1 май освен ден на труда е и ден, в който се отбелязва годишнина от Априлското въстание.

Общо 7 са проектите за промени в трудовия кодекс - 4 на 'Атака', един на БСП, един на РБ и един на МС, но най-пиперливи се оказаха поправките на реформаторите.

От ГЕРБ не приеха и в КТ да се запише, че на 1 май честваме не само денят на труда, но и годишнина от Априлското въстание. Светлана Ангелова се аргументира с това, че историческата дата, на която избухва Априлското въстание е 20 април 1876 г., поради което съответстващата на тази дата по т. нар „нов стил" е 2-ри май, а не предлаганата дата 1-ви май.

От БСП пък се засегнаха на тема 1 май. Червеният Георги Гьоков обясни, че 1 май не бил празник на БСП, а на труда. Иначе празникът на столетницата е на 1 август, когато червените се събират на връх Бузлуджа. 1 май международен ден на труда, изтъкна Гьоков и припомни, че този ден се чества в цяла Европа.

Председателят на парламента Цецка Цачева го прекъсна, обяснявайки му, че се обсъждал кодексът на труда, а не историята на партията. Всички знаем историята на партията ви, изтъкна Цачева.

След това Георги Гьоков се заяде с реформаторите, обяснявайки, че Априлското въстание е в съзнанието и сърцето на всеки български гражданин. Няма нужда някой псевдопатриот да го записва в закона, изтъкна социалистът. От БСП призоваха да оттеглят проекта си, за да не се налага депутатите да гласуват „За" или „въздържал се" за нещо, което всеки българин носел в сърцето си.

Петър Славов от РБ излезе на трибуната и сподели задоволството на групата, че се започнало с дебат по техния проект. Гузен негонен бяга, никой не е казал, че международният ден на труда е комунистически празник, обърна се той към левицата. Трайно в съзнанието на хората, според него, Априлското въстание се отбелязва на 1 май, когато се правели и възстановки на историческите събития. Трябва да сте повече патриоти, отколкото социалисти, комунисти или каквито сте, заяде се Славов с червените.

Просто искате да се закачате с БСП, отговори Георги Гьоков. Не се правете на по-голям патриот от мен или който и да е друг в тази зала, продължи социалистът.

В единия си проект националистите предлагат да се осигури при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране на работник или служител, заемащ педагогическа длъжност в системата на образованието, право на същия на обезщетение от работодателя в нов размер в отличие от сега действащата норма. Размерът на обезщетението следва да се определя от броя години педагогически стаж, като за всяка година обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение в момента на пенсионирането.

Със законопроекта се цели да се издигне престижът на учителската професия.

С други предложения на националистите се предлага Министерският съвет да определя минималната работна заплата, която не може да бъде по-ниска от средната минимална работна заплата за страните членки на Европейския съюз.

Пак атакистите настояват в Кодекса на труда да се създаде на нов чл. 262а с цел прилагане на опростена процедура на съда, когато работник или служител заяви такова желание при възникнал трудов спор за неизплатено трудово възнаграждение.

От БСП пък предлагат облекчаване условията за стопанска дейност на предприятията и по-точно на малките и микро такива. Вносителите очакват също, че с тези мерки ще се намали и корупционният натиск върху бизнеса.

Този законопроект е продължение на инициативата на народните представители чрез законодателство да се намалява административната тежест върху бизнеса и гражданите в България.

Законопроектът на МС въвежда нова форма на трудови договори (така наречените еднодневни трудови договори) в специфични области за регламентиране на краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Предложението е по инициатива на Асоциацията на селскостопанските производители и предвижда сключване на трудови договори в дейности по прибиране на реколтата от розо-, овощо- и зеленчукопроизводството за професии, които не изискват специална квалификация.

С предложението се предвижда да се регламентира заетостта на между 60 и
100 хиляди, работещи в сивия сектор. Трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа могат да се сключват само с регистриран земеделски производител. Договор за един работник може да се сключи общо за не повече от 90 работни дни в календарната година.

Идеята за въвеждане на т.нар еднодневни трудови договори се хареса на ДПС.

Председателят на парламентарната комисия по социална политика и депутат от движението Хасан Адемов подкрепи предложението на Министерски съвет работодателите да могат да сключват трудови договори със служителите си за краткотрайна работа.

„Това е ценна придобивка за тези, които работят сезонна работа", коментира Адемов и изтъкна, че по принцип сезонната работа се извършва от сивия сектор.

Идеята за въвеждане на еднодневен трудов договор, който уж да осветли нерегламентираните взаимоотношения работник-работодател, ще подкрепят и от Патриотичния фронт. Те харесаха и искането на „БСП Лява България" за прекратяване на практиката за планиране на отпуските още от края на предходната година.

„На никой не му е необходимо това планиране", отсече народният представител от фронта Димитър Байрактаров и мотивира тезата си с „представете си, че имате хотел на Слънчев бряг и работникът иска август да излезе отпуска, естествено, че работодателят няма да се съгласи".

„Патриотите" застават и зад желанието на Реформаторския блок 1-ви май да бъде Ден за отбелязване на Априлското въстание. „Традицията вече е наложила първи май за ден на Априлското въстание", отбеляза Байрактаров и заключи - „един народ, който не почита историята си, няма бъдеще".

Дебатът за промените в трудовото законодателство станаха повод от „Атака" отново да напомнят ниските заплати у нас. „190 евро е минималната работна заплата в България. Тя е по-ниска и от редица държави в третия свят. Например в Екваториална Гвинея, знаете ли къде се намира, заплатата е 230 евро", посочи депутатът от „Атака" Илиан Тодоров.

Макар продължителните дебати до гласуване на седемте предложения за промени в Кодекса на труда днес така и не се стигна. Без да обясни защо парламентарната шефка Цецка Цачева насрочи гласуване на законопроектите като първа задача на народните представители утре.